Църквата е Тяло Христово, а Евхаристията е главното тайнство на Църквата. Самото название „евхаристия” в превод от гръцки език означава „благодарение”. Свещеното Писание свидетелства, че при установяването на тайнството Евхаристия на Тайната вечеря „Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички”. За православните християни Евхаристията е не просто символическо действие, извършвано във възпоменание на Тайната вечеря, но самата Тайна вечеря, възобновявана от Христос и непрекъснато продължаваща на всяка Литургия, когато на вярващите под вид на хляб и вино се преподава истинското Тяло и истинската Кръв на Господа нашего Иисуса Христа.
Както храната влиза в нас и се разтваря в нас, прониква до последната клетка на нашия организъм, така и Господ пожелал да се съедини с нас, да се приобщи към нас, та и ние докрай да се приобщим към Него, да станем частички от Неговото Тяло, да станем „сътелесни” на Христос, а заедно с това и сътелесни един на друг – еднокръвни братя и сестри в Христа. В Евхаристията не само хлябът и виното стават Тяло и Кръв Христови, но и сам причастяващият се човек става частица от Богочовешкия организъм на Църквата, обновява се, освобождава се от товара на греховете, просвещавайки се с Божествената светлина.
Общественото богослужение, в което се извършва Евхаристията, се нарича божествена литургия (от гр. „литое” – обществен и „ергон” – служба, дело). За разлика от другите обществени богослужения (утреня, вечерня, часове), където нашият Господ Иисус Христос присъства със Своята благодат, тук Той присъства непосредствено, действително със Своето Пречистото Тяло и със Светата Своя Кръв и не само присъства, но и храни с тях вярващите.
Когато християнинът участва в Евхаристията, той усвоява плодовете на жертвата на Господа Иисуса Христа. Както богослужебният живот на Църквата се гради върху Евхаристията, така духовният живот на всеки вярващ трябва да се основава на участието в тайнствата Христови.
Обожението е висш смисъл в живота на християнина. Причастяването с Пречистите Тайни дава възможност на вярващия да стане една плът с Христос. Преподобни Йоан Дамаскин пише, че в Евхаристията „ние се съединяваме с тялото на Господа и с Неговия Дух и ставаме тяло Христово”.
Причастявайки се, вярващият получава възможност да живее в Христа още на земята. Причастието помага на християнина да върви по пътя на спасението, изпълва го с тнвърдост и решимост, и го пази от тъмните сили.
В Евхаристията се осъществява съборният принцип на битието на Църквата: нали Евхаристията съединява всички разединени, разпръснати по света, по вековете и хилядолетията членове на Църквата в едно Тяло. Основание за това учение ние намираме в първото послание на апостол Павел до Коринтяни: „Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово? Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причестяваме от един хляб” (1 Кор. 10:16-17).
Светите дарове са огън, изгарящ всеки грях и всяка сквернота, ако човек се причастява достойно. Пристъпвайки към причастие, трябва да правим това с благоговение и трепет, осъзнавайки своята немощ и недостойнство.
Веднага или след причастието човек чувства Божията близост в своята душа: страстите, помислите, мечтанията утихват. Човек получава сякаш власт над своите мисли и чувства. Мнозина са изпитвали как духът на злото, тъмните сили се стараят да възпрепятстват причастяването с Тялото и Кръвта Христови. Когато човек се готви за светото Причастие, често възникват множество препятствия, вътрешни и външни. Появяват се, например, хладност, безчувствие, надигат се страстите. И след Причастието тъмните сили често се стараят да възпрепятстват възприемането на плодовете на това тайнство. Силата на злото се бои, плаши се от Светите Тайни, защото те имат велика сила. И когато ние сме се причастили, трябва да се пазим, да не се предаваме на бъбривост или сънливост, трябва да се уединим в душата си, па макар и известно време да прекараме с Този, Който е влязъл в нашата душа.
Нашият духовен живот е неотделим от Евхаристията, защото Евхаристията е най-верният път към спасение. Да се причасти с Тялото и Кръвта Господни е съществено, необходимо, спасително и утешително задължение на всеки християнин. Това е видно от думите на Спасителя: „истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот” (Иоан 6:53).
Да се причастяват могат само членове на Православната Църква, т. е. лица, приели Кръщение и изповядващи вярата на Православната Църква съгласно Символа на вярата. Подчертавайки, че никой не може да бъде достоен за причастие, светите отци на Църквата ни напомнят, че всеки пристъпващ към това тайнство трябва да бъде готов за среща с Христос. Пристъпвайки към Светата Чаша без да разбира същността на ставащото в Литургията (т. е. без вяра в причащаването с Тялото и Кръвта Христови), без стремеж да изправиш своя живот, или във вражда с ближните, човек се причастява за съд и осъждане: „Нека човек да изпитва себе си… Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста” (1 Кор. 11:28-30).
Винаги трябва след причастяване да благодарим на Бога от сърце; ние въобще някакси обръщаме малко внимание на благодарението; ние повече се каем пред Бога или изпросваме нещо от Него; трябва да се стараем да приучим душата си повече да благодарим на Бога за всичко, а особено – за причастяването с Неговото Тяло и Кръв – и опитът показва, че именно в благодарението (Евхаристията) душата усеща най- главното, първият плод на тайнството – богообщението, съединението с Христос.