Мнозина защо не вярват в Бога нашего Иисуса Христа? Защото е по-лесно, макар пагубно. Вярата, истинската, не означава да минаваш сегиз-тогиз през черква, свещица да палваш, нещо да молиш. Тя е всеобхватен начин на личен живот, произтичащ от искрената убеденост, че всяка твоя мисъл, дума, постъпка биват достояние свише. Все едно знаеш, че всеки миг си наблюдаван. И че за всички твои деяния ще ти бъде подирена сметка: в отвъдието, а и тук ще бъдеш съответно възмездяван. Примерно: с някого приказвам: съм ли искрен или пък лицемеря, користни ли са моите думи, какво ме кара да говоря: съчувствие, желание да утеша, помогна, облекча или бръщолевя, чеша си езика? Има ли завист в онова, що изричам или премълчавам? Православието, истинското, е несекваща, неотстъпна борба с безброй съблазни, борба твоя, която многажди губиш и отново подхващаш, ежечасно, ежеминутно, борба срещу теб самия за теб самия: за твоето душеспасение.
В духа на преждереченото: тия редове сторвам ги защо: да се изфукам суетно или някого, мен неизвестен, да подкрепя?
Да си православен не е лесно, ала е пътят към Бога.