В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес ние чухме притчата за безумния богаташ - земевладелец, изведнъж получил необичайно богата реколта. Какво отношение има към нас тази притча? Най-пряко и именно към нашето време. Погледнете какво става по света и у нас, какви ценности се внедряват. Пътища, цели и стремежи - към богатство, към пари, към потребление. Внушават ни, че главното е успехът в живота.
Успехът бива различен. Човек се учи, опознава, развива се – това, разбира се, е успех. Но всичко това се счита само за подпомагане за постигането на материално благополучие. При този потребителски подход хората губят нравствени ориентири. Често чуваме колко кръв се пролива заради конкуренцията, когато задачата е не да помогнеш на другия, а да унищожиш така наречения конкурент. И нерядко процъфтяването на един е за сметка на разоряването на друг. Това е път, който води към разединение, към постоянна борба. Забравяме, че стремежът за постигане на благополучие с всякакви средства никога не дава същото това благополучие. „Благополучният” живот, сит и често развратен, без нравствени норми – това е уродливост, която създава проблеми. Нерядко съм чувал за един и същ проблем: станал някой си богат, всичко има, а децата са безпътни. Децата растат в сито семейство, но вместо да се усъвършенстват нравствено, се развращават. Нашият стремеж към богатство е част от идеологията на протестантството, съгласно която успехът е признак за Божие благословение. Но има допущение Божие за придобиване на богатства, а има и благословен от Бога бедняк. И ние срещаме в нашия живот всичко това.
Да си припомним присъдата, която чухме днес в притчата: „безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?” И по-нататък: „тъй бива с тогава, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога”. В друга притча Господ казва: „погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни” (Мат. 6:26). И какво, всички да бъдем бедни ли? Но Господ е казал и друго: „с пот на лицето си ще ядеш хляба си” (Бит. 3:19). Трябва да се трудим и да се храним от плодовете на своите ръце, но да не си поставяме за цел единствено богатството. Нали е невъзможно да купим вечен живот, и всеки - беден и богат, знатен и прост, цар и митрополит – ще изпълни заповедта: „пръст си и в пръст ще се върнеш” (Бит. 3:19). А по-нататък - вечният живот и отговорността пред Бога.
В посланието на апостол Павел до Ефесяни се казва (Еф. 6:10-17): „нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата”. Именно тези зли сили ни внушават, че смисълът на живота е в натрупването, че трябва само да ядем, да пием и да се веселим. Разбира се, нерядко така и правим. Припомнете си: заводи разграбени, ниви запустели. Каква индустрия се развива? Наоколо - търговско-развлекателни центрове. Като че ли няма какво повече да правим, сякаш сме толкова благоуспешни, че е останало само да търгуваме и да се развличаме.
Слава Богу, сега започваме да се завръщаме към реалността, в която на първо място е осъзнаването на ролята и мястото на човека пред Бога, запазване на човешкото призвание да бъдем нравствени и да съответстваме на Божиите норми. И ако ще следваме това, тогава ще чуем не думите, отправени към безумния богаташ, а други: „дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира” (Мат. 25:34). Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев