Въведение в храма на Пресвета Богородица. Защо Църквата придава такова значение на това събитие в живота на Божията Майка? Първо, още нейното раждане било по чудесен начин. Тя се родила от престарелите родители Йоаким и Анна, които дали обет, че ако им се роди дете, то ще бъде посветено на Бога. И едва навършила три години, като бъдеща Майка Божия я довели в храма Господен. Там имало високи стъпала и по тях се изкачвало това момиче, заобиколено от невидимия сонм на Божиите ангели. Те вече прозряли каква ще стане тя – Майка на Бога, на Когото служи целият ангелски свят. Тя ще зачене от Духа Свети и нейните Син, също и Син Божи ще бъде разпнат, ще възкръсне и ще се възнесе на небето. Той ще спаси човешкия род.
И до определен срок Богородица живяла при храма, възпитавана в благочестие, в молитва и в послушание.
Този празник трябва да ни послужи особено като пример за това, че е нужно да водим децата в църквата Божия. Питаме понякога: „Защо в храма няма деца?” И слушаме отговори: „Те са заети. Те се учат. Засега им е тежко”. И децата нямат благодатна защита. Минава време, децата порастват, стават възрастни, - като дива издънка без благодатната обвивка на Божествения закон. И, за голямо съжаление, виждаме печалното: нашите деца се оказват на непотребни места, в нощните клубове…
Нерядко, обръщайки се към бабите, към младите родители, които идват на църква, питаме: „Къде са вашите деца? Защо не идват в храма?” „Спят още, нека да се насладят на детството си. Нека сами избират да вярват ли в Бога или не”. Какво лекомислие, какво нехайство! Равносилно е на това да пуснете детето босо по поле, гъмжащо от бодливи тръни и змии. Това са нашите деца, а ние ги пускаме в тази бездна на безобразието без вътрешна защита. И те, неукрепнали, не чули за Бога, потъват. Да помислим за себе си, за своята старост, защото нашият свят ще зависи от това какви са станали нашите деца и внуци, от това как живеят те. Ако нашите деца са благочестиви и живеят добропорядъчен живот и ние, в душата си ще бъдем добре. Ако пък виждаме друго, тогава да си припомним какво сме сторили, за да насадим у тях от детство любов към Бога, към Църквата, към Божиите заповеди. Заповедта „почитай баща си и майка си, за да живееш дълго на земята” (Изх. 20:12) може да чуем само в църква и само в църквата може да разберем мъдростта на тези думи…
Дълго време не допускаха Църква до младежта. Говореха, че вярата и Църквата са за старците, за възрастните хора. До какво доведе това? Това доведе до развала, до наркомания и пиянството сред младежта. Но Църквата не е само за старци и старици. От всички, стоящи тук, зависи нашето бъдеще. То зависи от това какво ще внушим на своите внуци и правнуци, ще ги приведем ли в храма или ще ги оставим у дома, - е, нека си поспят.
Тази болка е сърдечна, тя е наше общо дело и обща грижа. Никой няма да ни пречи, ако с нас е Бог. Ако с нас е Бог, ние сме непобедими. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев