Измежду църковните песнопения звучат прекрасните думи на прокимена, който е посветен на паметта на мъчениците, на изповедниците, на светите Божии угодници. Тези думи са удивителни, но ние ги слушаме твърде често и понякога те не достигат до сърцата ни. А тези думи са следните: „Дивен Бог во святых своих, Бог Израилев!”
Прославя се величието на Бога в Неговите светии. Ние знаем, че ежедневно се отбелязва паметта на светиите и църковният календар всеки ден е изпълнен с имената на подвижници, мъченици, изповедници, преподобни, светители… Всеки ден на страниците на календара е белязан с паметта на светите Божии угодници. И особена памет - понеже подвигът на техния живот и служение, и тяхната удивителна смърт може да се нарекат особени – се въздава на ранга на светиите, именувани мъченици. И паметта на великомъченица Екатерина се отнася към древни времена, когато Църквата още току-що основаваща се, още не утвърдила се и неукрепнала, започнала да прославя Бога в светите мъченици. Хората отдавали своя живот за името Христово.
Тогава още преследвали християните. Названието християнин означавало отхвърляне от обществото, означавало предаване на гонение, поругаване и даже смърт. Но откъде у хората, у неотдавна образуваните християнски общини би могло да има такава силна вяра? Не просто външно да я проявят, а целия си живот да отдадат заради Бога?
А се намирали такива хора и те не били малко. Среди тях е света великомъченица Екатерина. Най-образована, най-красива, навярно, идеал земния човешки живот; млада, но притежаваща прекрасни таланти, изучавала науки, имаща успех, бидейки дъщеря на знатен сановник - наместника на Александрия. Изглеждало, че всичко в живота й е само за нея. Какво тук почитане на Христа и Бога - нали почитали баща й като бог, да не говорим за императора, в чест на когото въздигали жертвеници, олтари и храмове? Но тя била закърмена още от майчиното мляко, навярно, с християнската вяра, Понеже майка й била християнка. И света Екатерина със сърцето си разбрала: в нея е истината. Не в лъжебоговете, не в статуите и прекрасните олтари, които човек въздига също на човек, само че император.
И възприела истината за Христа, достигайки даже до смърт, пренебрегвайки своето положение, тя показала цялата красота и величие на Божието име. И Сам Господ я прославил в лика на светиите. Тя приела мъченическа смърт и дивното име Божие било прославено в нейното свято име. Колко необходимо е да притежаваш вяра - не просто силен характер, както казват днес, не просто да бъдеш силна личност, а да бъдеш християнин. Колко необходимо е да възприемеш игото Божие като благо и непринудено. Да възприемеш в себе си всичко ставащо в света не като ценност, а като временно явление в земния живот и да се стремиш през целия си живот не към временните ценности, а към Бога и живота заедно с Него.
Подвигът на мъченичеството е трудно разбираем за съвременния човек. Как може да жертваш заради някого своя живот, когато трябва да вземаш от живота повече, да ползваш блага, праведни и неправедни? Средствата за масова информация постоянно призовават към радост и безумство. Ако включиш телевизора – виждаш с очите си как вълната на безбожие залива човешкия разум. И единственото, което може да противостои на цялото това безумство е силата Божия. А тя се проявява в човешката немощ, в нас, във всеки, така, както някога е била явена в лика на великомъченица Екатерина. Тя се проявява в нас, когато ние заедно като община от вярващи, отправяме в храма Божи молитва. Когато ние в своите домашни молитви не отстъпваме от Бога, когато възпитаваме в традицията на молитвата децата и внуците - силата Божия се явява в отговор на нашата сила. Немощна, човешка, но сила, съединена с молитвата. И Господ дават неимоверни сили на хората в отговор на тяхното обращение. Пък и ние сами чувстваме как след Причастие, след богослужение излизаме от храма - и така ни се иска да живеем, просто да летим! Сили се появяват! Буквално преди час, може, с нежелание са сме дошли в храма, може, външни обстоятелства да са се противили на нашето посещение в храма. А по време на богослужението всичко се е разсеяло. Сякаш Ангел на ръце ни носи през живота и ние се справяме със своите проблеми, с неуредиците. Ето и трябва да бъде всичко!
Силата, която в немощ се проявява е отговор на нашата молитва и живот. Ако пък той се устройва без Бога, без вяра в Неговия промисъл – ни, всъщност, напразно живеем на земята.
Вглеждайки се в историческите примери, в личностите, ние ще видим пример за своя живот. Разбира се, ние само се стремим да подражаваме на мъченица Екатерина, на нейната мъдрост, която Господ й дал чрез вярата и молитвата.
Ние се молим на света великомъченица Екатерина, тя със своята невидима сила, като предстои пред престола Господен да изпросила и за нас мъдрост на нашия житейски път, та и ние, умъдрени от нейния пример, нейното житие, да можем също да придобием благоволение в Божиите очи и, може би, да се приближим до степента на нейната святост. А явявайки тази святост да прославяме Бога, дивен в Своите дела.