В името на Отца и Сина и Светия Дух! Представете си картината, за която чухме днес от евангелския разказ. Някакъв господин - възможно, това да е бил кмет на село, на град, човек небеден - решил да устрои празнична трапеза. Скоро ще настъпи Рождество Христово, Нова година и, ако някакъв ръководител кани на празнична трапеза, то, разбира се, кани уважавани, известни хора…
И представете си: идват тези, които пратил уредникът на пира, умърлушени... Стопанинът пита: „Какво се е случило?” Казват му: „Всички, които си поканил, са се отказали” - и назовават причините за отказа... И той казва: „А, така ли? Идете на улиците. Поканете слепите, глухите, хромите – каня всички на празника”. Така и направили, повикали всички, устроили пира. В Евангелието Сам Господ, правейки извода, казва: „Много са звани, но малко избрани”.
А сега нека се пренесем в нашия живот. Сам Господ е разказал тази притча. Възниква въпросът: какво отношение има тя към нас, живеещите 2000 години след Рождество Христово? Кой и на какви пирове ни зове? Понякога е трудно да вържем двата края, а тук - пирове.
Зове ни Господ. Колко често по неведоми пътища Господ се приближава към всеки от нас, призовава: „Слушай, Николай, Петър, Татяна, Мария! Аз те каня на пира на вярата! Наближава празникът Рождество Христово или просто неделният ден, ела на моя пир”.
Нека бъдем честни пред съвестта си, Господ хлопа по сърцето и казва: „Върви в храма. Ти имаш православни корени, макар и да си далече от реално вярващия човек. Но иди”. А друг глас казва: „Защо ти е храмът? Има корпоративни партита, пък и толкова неща имаш да правиш у дома. Днес трябва да погледаш футбол, хокей, сериал…” В човека тече борба, ние заглушаваме Божия глас или пък лукаво си мислим: „Какъв Бог? Какъв храм? За какво ми е това сега? Аз съм още силен, здрав, млад. Ще дойде време, може би, и като остарея, ще дойда при вас”.
Днес, от една страна, някои сили имат стремеж да изтласкат разбирането за вярата, за Бога от човешкия живот, от общественото пространство. От друга страна, душата жадува за вяра. И върви възраждане. Има много случаи на Запад, когато хората се разочароват от религиозните направления, които следват повелите на греховния свят, например, като освещават еднополовите „бракове”. Народът разбира: това не е вяра, това е разрушаване на личността, когато се къса връзката между Небето и земята, между Бога и човека. И затова мнозина приемат Православието.
Бог поругаван не бива (Гал. 6:7). Ние питаме: защо е слаба реколтата, защо има беди, защо живеем зле, защо стават катастрофи… Ние предявяваме на Бога претенции, но какво сме направили ние, самите? Човек, нарушаващ човешките норми, рано или късно се оказва в затвора. Така е и с Божиите закони, които са неизменни: ако човек ги нарушава, тогава понася за това наказание нерядко още в този живот. А ако това се извършва от цялото общество, от цялата страна, тогава трябва да се разплати за своето безбожие. Никакви програми, никакви разработени суперсистеми никога не ще могат да ни изведат на пътя на просперитета, ако ние паралелно живеем безнравствено, забравяйки Бога и Неговия закон.
Много са звани, но малко избрани… Не се отказвай, когато Бог хлопа по твоето сърце, върви, побързай, защото Той те чака. Запомни: с Бога винаги е добре. Би било лошо, ако бъдеш с тези, които са забравили Бога и Неговата правда.
Запомнете думите за поканените на пира и не бъдете нехайни. Ако Христос почука на вашите сърца, побързайте да пообщувате с Него в храма или у дома, размишлявайки за молитвата, за Бога. Повярвайте, всички тези кризи ще отминат бързо, ако ние се върнем към вярата на нашите отци. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев