Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри! Празникът Събор на Пресвета Богородица обикновено преминава почти незабелязан за мнозинството от християните, защото след такова тържество, след благолепието на Рождественската служба малцина си спомнят, че вторият ден след Рождество винаги е посветен на възпоменаването на Пресвета Богородица.
Това е особен ден и така е установено още от древност: на втория ден след самия празник молитвено да се споменават тези, които са предизвикали това събитие. Естествено, на първо място, на Рождество ние възпоменаваме Тази, Която е родила Господа и Спасителя наш Иисус Христос. Събор на църковно-славянски значи събрание. В дадения случай това е събрание на ветхозаветните пророци и праведници, пророчестващи за Богородица (някои били и Нейни родственици), и участници в описаните в Евангелието събития. Също така на иконата изобразяват и тези, които са прославили Царицата Небесна и в новозаветната епоха.
Този празник обикновено е домашен, празник за неголямо количество от народа, празник за тези, които Самата Богородица повикала в Храма, за да Я прославим, да Я помолим за Нейното застъпничество.
Всеки от нас има за какво да помоли Господа Бога, всеки от нас има за какво да помоли Пресвета Богородица. Но днес, слушайки Светото Евангелие за първите дни от живота на Христа Спасителя, ние не можем да не обърнем внимание на това, че Тази, от Която ние винаги просим застъпничество, по време на Своя земен живот много е претърпяла от хората (Мат. 2:13-23). Ние слушаме и как те с Йосиф избягали в Египет, бидейки под смъртна опасност. Затова, учудвайки се, че молитвата ни към Богородица не е чута, да се замислим, може ние да сме Я прогонили от своя живот със своята гордост, самолюбоване, надменност, осъждане?
Действително, смъртта, раздорите, междуособиците не се прекратили с раждането на Христа Спасителя. За съжаление, както е казал Господ, „не мир дойдох да донеса, а меч” (Мат. 10:34). И този меч разделя тези, които имат съвест, и тези, които не искат да живеят по съвест. Затова винаги ще съществува това разделение и винаги ще има неразбирателство сред хората.
И от нас зависи, на чия страна сме. От нас зависи, с Бога ли сме, с Богородица ли сме, в единение ли сме с Нейната Църква. Живеем ли по съвест, или против нея.
Но във всеки случай, ние сме слаби, грешни хора. И ние имаме право, и, даже необходимост, молитвено да призоваваме Пресвета Богородица. И усърдно да Я помолим да ни даде дара на мъдростта, да ни даде дара на любовта към Бога, на дълготърпението, да ни помага да преодоляваме нашите скърби и житейски неуредици.
Тогава животът ни бавно ще се подобрява и ние в мир, в хармония с Бога и със самите себе си достойно ще изминем пътя на християнина, по молитвите на Богородица и на всички светии, към което ни призовава и Светата Църква. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев