В името на Отца и Сина и Светия Дух! В живота не винаги срещаме съчувствие, уважение, благоразположение от заобикалящите ни, често, напротив, виждаме вражда, понякога - много злобна, готова да ни причини всякакви обиди и беди. Всеки човек се възмущава от тази вражда, особено от незаслужената, която предизвиква негодувание в нашето сърце, някаква жажда за мъст нерядко се разгаря в него. Но бойте се, скъпи братя и сестри, бойте се да въздавате око за око и зъб за зъб. Това е забранено от Христос. Той не само е забранил да отмъщаваме на своите врагове, но е заповядал да ги обичаме и да се молим за тях. И Той Самият се молил за разпъващите Го, когато те забивали остри гвоздеи в пречистите Му ръце и нозе. Учениците Христови напълно усвоили това учение за любовта към враговете и умирали също така - с молитва за своите мъчители. Първият мъченик за Христа, чиято памет отбелязваме сега, ни е оставил първият образец на такава молитва: „Господи, не зачитай им тоя грях” (Деян. 7:60). Ето дивен пример за любов към враговете, ето наставник, наставляващ ни как да отговаряме на злобата на нашите врагове - не с мъст, помилуй ни, Боже! - а с молитва за тях Господ да не им вменява в грях злото, което те са ни сторили.
И колко свети, колко поучителни са примерите за молитвата за враговете! В житиеописанието на един руски подвижник се разказва как при известен духовен старец на изповед дошъл един от големите в този свят хора. След обичайните признания той в заключение казал: „Тежи ми на сърцето още нещо, от което аз не желая да се избавя. Има недоброжелатели, които искат да ме лишат от доверието на моето началство и на околните, всячески ме клеветят. Аз ги ненавиждам от душа и тази ненавист ще остане в мене”.
Дълго и напразно го уговарял старецът да се откаже от своята злоба и, накрая му заявил, че в такова душевно състояние не може да го допусне до причастие. В края на краищата, му се удало да уговори изповядващия се за следното: „Вие засега не можете искрено да простите на тези хора. Но принуждавайте себе си към такова действие. Просете за тях молитвите на Църквата, подавайки за тях просфори. Отначало ще ви бъде много трудно, но ще сломите себе си. Всяка частица, извадена от просфората на проскомидията с произнасяне на съответното име, символизира душата на този човек. Когато пък тази частица в края на литургията се потапя в кръвта Христова, става невидимо съприкосновение на тази душа с Божеството. На първо време злата душа може да се ожесточи от такова тайнствено прибавяне към Божеството, но повтарянето на това, в края на краищата, ще й окаже благотворно въздействие”. След година този човек отново бил при стареца и му благодарил. Той се самопринудил тогава да подава просфори за своите врагове. Отначало те сякаш се ожесточили. Но после, постепенно започнали да се отнасят към по-добре и по-добре, спрели със своите интриги и той вече можел да живее в мир с тях.
Така трябва да постъпваме и всички ние, християните, когато се появи някакъв враг и започне да ни обижда, да безчести доброто ни име, да клевети и да пускат за нас зловредни слухове. Във всички тези случаи чувството на негодувание, вражда и още повече на мъст трябва да се побеждава с чувството на любов към враговете, по примера на Спасителя и на Неговия свят първомъченик. Да поблагодарим на Господа, облякъл Своя славен воин Стефан във всеоръжие, с което той победил най-люти мъчения, подвиг извършил, вярата опазил, венец мъченически на главата си възприел и се удостоил с вечен покой. Да подражаваме и ние на този славен подвижник; с мъжество да укрепим сърцата си. Свети Стефан зове: „Бъдете ми подражатели, както и аз на Христа” (вж. 1 Кор. 11:1). „Аз последвах, - казва той, - своя Владика и със слово, и с живот, и със смърт. Подражавайте и вие на всичко това, то е възможно и полезно за желаещите. Аз сега весело тържествувам на небесата и всеки, претърпял мъчение за Христа, ще види небето отворено, и заедно с мен ще се наслаждава на вечните, нетленни блага”. Амин.