В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри! Нашият Господ Иисус Христос заради нашето спасение смирил Себе Си, въплътил Се, приел човешка плът и от първите Си дни и до края на Своя земен живот търпял поради Своето човешко естество тежки лишения, гонения, обиди, страдания и кръстна смърт. Той взел върху Себе Си греховете на целия свят и претърпял заради тези грехове тежък кръст, за да ни избави от вечната мъка, от вечното наказание. Иисус Христос изпълнил ветхозаветния закон и открил новия, евангелски закон, закон духовен и свят. И още като осемдневен Младенец Той приел свещенодействието на ветхозаветната Църква - обрязването. С това Спасителят на света ни показал пример и ние да бъдем верни чада на Светата Му Църква, вярно да пазим и изпълняваме светите Му заповеди, църковните установления и съвети. Със своето обрязване Иисус Христос ни призовава и ние по време на нашия земен живот да извършим над себе си духовно обрязване, т. е. да отсечем всички свои богопротивни помисли и предразсъдъци, да изкореним всички душетленни страсти и пожелания, да очистим себе си от всякакъв грях, от всяка сквернота на плътта и духа и по такъв начин да придобием благодатта на Светия Дух и спасение. В това се състои и целта на нашия земен живот. Свети Василий Велики, чиято памет честваме днес, със своя свят живот ни показал нагледен пример как да постигнем това и да се спасим.
Свети Василий Велики винаги оставал верен защитник на православната вяра в борбата с арианите, които отричали божеството на Иисуса Христа, не признавайки Го за равен на Бога Отца. Той не отстъпил и тогава, когато император Валент се стремил да унищожи православната вяра. Склонил към арианството Галатия и Витания, император Валент изпратил в Кападокия своя приближен - жестокия префект Модест. Пребивавайки в Кесария, Модест извикал при себе си архиепископа и в груба форма му предложил да приеме арианството. Но свети Василий спокойно, с пълно достойнство отговорил, че волята на императора тук е безсилна. На заплахите на префекта за конфискация на имуществото, изгнание, изтезания и смърт свети Василий смело отговорил: „Ако можеш, заплашвай други, а нас това изобщо не ни притеснява,... защото не подлежи на описание на имуществото този, който няма нищо, освен ако не поискаш от мен тази кожена власеница и малкото книги, които са цялото ми имущество. Не познавам изгнанието,... защото навсякъде е Божие място, смъртта пък за мен е благодетелна: тя по-скоро ще ме пренесе при Бога, за Когото живея и се трудя... и към Когото отдавна се стремя”.
Поразен от отговора, Модест незабавно доложил на императора: „Победени сме, царю, от предстоятеля на тази църква. Това е мъж, който е над заплахите, по-твърд от доводите, по-силен от убежденията”. В резултат на твърдостта на свети Василий в отстояването на неговите убеждений Валент отменил насилственото въвеждане на арианството.
Изнурен от тежките трудове на епископското служение, изнемощял от непрестанните болести, изтощен от суровите монашески подвизи, на 1 януари 379 година великият пастир на Църквата Христова мирно отишъл при Господа.
И така, скъпи братя и сестри, молитвено отбелязвайки паметта на свети Василий Велики, нека подражаваме на неговия свят живот, на неговата крепка вяра и любов към Бога, на неговата всецяла преданост на волята Божия и на светото Православие. По примера на светителя нека бъдем истински изповедници на вярата Христова, истински християни не само по име, което за нас никак не е полезно, но главно – по начин на живот. Само с благочестив живот и права вяра ние можем да прославим нашия Отец Небесен, да постигнем духовно съвършенство и да се спасим. Светителю отче Василие, моли Бога за нас. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев