В името на Отца и Сина и Светия Дух! Преди Христос да се яви на Йордан като Един от Троицата, хората трябвало сами да направят за своето спасение всичко, което могли.
Неслучайно апостол и евангелист Марк нарича начало на Евангелието проповедта на Йоан Кръстител: „Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий, както е писано у пророците: „ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе.”. „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му”. Не може да има спасение там, където ние обичаме своята вътрешна изкривеност повече, отколкото Бога. Свети Йоан Кръстител бил пратен, за да събере около себе си всички, които са осъзнали своята непригодност за Царството Божие и да ги приведе към Христос. В Евангелието се казва, че Йоан се явил, като кръщавал в пустинята и проповядвали покайно кръщение за опрощение на греховете. И идвали при него от цялата страна Иудейска и йерусалимляни, и се кръщавали от него всички в реката Йордан, изповядвайки греховете си. Това кръщение не било Тайнство, – то било само видим знак за това, че кръстените от Йоан са осъзнали своята греховност въобще и всеки грях, за който се каели – в частност и, че са готови да приемат очистване от Бога, който скоро ще се яви.
Самият Йоан Кръстител ни е показал ярък образ на покаяние и със своя живот, и със самия си вид. Той носел дреха от камилска вълна и бил препасан с кожен пояс, и се хранел с акриди и див мед. Дрехата от камилска вълна била дреха груба и бодлива, в нея било некомфортно; така се чувстват тези, които в нещо са се отклонили от Бога. Коженият пояс – това е символ за събраност, за готовност към действия; не може да се кае този, който седи, отпуснал ръце. Има различни мнения за това какво наричали акриди, но във всеки случай това е храна проста и непретенциозна, и тя ни напомня, че този, който се кае, умее да се задоволява с необходимото за живот. И, накрая, дивият мед – той, казват, е толкова сладък, както и обикновеният мед. Дивият мед, който бил храната на Йоан Кръстител, означава, че животът на каещия се човек има в себе си утешения не по-малко от този, който живее без покаяние и гледа само как да си угоди.
Но покаянието – това е Тайнство, за което нашите сили не достигат. Ако ние само дълбаем в себе си, а не се уповаваме на Бога – това не е покаяние. Ако ние не вярваме, че е възможно опрощение и изпадаме в отчаяние от своите грехове – това не е покаяние. И ако осъзнаваме греховете си, но продължаваме да ги обичаме повече, отколкото Бога – това също не е покаяние. И затова Йоан Кръстител насочвал всички към Христос, за Който знаел, че Той идва, и проповядвал, казвайки: идва след мен По-силният от мен, на Когото аз съм недостоен да развържа ремъка на обущата Му; аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Свети. Това е и целта на нашия духовен живот – да принесем на Бога нашите усилия и да получим опрощение, изцеление и укрепване на душите ни от Дух Свети. Невъзможно е искрено да се каем, ако не се стремим към Бога и не вярваме в Христа.
Цялата проповед на Йоан Кръстител се заключавала в думите: «Покайте се, защото се приближи Царството Небесно». Със същите думи започнал по-късно Своето служение и Самият Спасител. Каквото е казано на тези хора, същото е казано и на нас - и нека се каем. Да намерим сили и време да си припомним своите грехове – всичко това, в което сме се разминали с Волята Божия. Да намерим в себе си мъжество да се осъдим за това, а не да се оправдаваме. И, без да задълбаваме в детайлното разкриване на греховете, да ги потопим в бездната на Божието милосърдие чрез Тайнството на Изповедта, а след това да правим всичко възможно повече да не ги повтаряме.
Не може да има никакъв духовен живот, никакво общение с Бога, никаква вътрешна чистота там, където няма покаяние, – всичко това ще бъде илюзия. Христос се явил на Йордан сред тези, които дошли тук да се каят, – които вече приготвили пътя Му и сторили прави пътеките Му. Да Му дадем и ние чрез покаянието място да действа в нас.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев