Скъпи братя и сестри! Всяко свещено събитие е белязано със свидетелство от небесата. В Рождество Христово - това е песента на Ангелите, славещи Бога; в Богоявление и Преображение Господне – това е гласът на Небесния Отец. В събитието Сретение Господне - това е Светият Дух, открил на стареца Симеон, че пред негo е Самият Господ.
На празника Сретение Господне е полезно да се замислим за това, че всички ние сме постоянни участници в Божественото дело и главен предмет на Божествената любов. Господ винаги и навсякъде е с нас и винаги първи търси с нас среща, защото такава е природата на любовта, а Бог е любов. Той стои пред вратата на нашето сърце и хлопа.
Блазе на този, който отговаря на Неговия зов, който търси с Него среща. Никой не ще избегне срещата с Него. Това е среща - в радостите, в скърбите, в болестите и печалите, в Църквата, в светите Тайнства и, накрая, в нашата смърт.
За да бъде нашата последна среща с Бога вечна радост, Светата Църква ни възпитава в любов към Бога и ни призовава към изпълнение на Неговите свети заповеди.
За съжаление, мнозина съвременни християни не разбират напълно значението на евангелските заповеди и ги възприемат като трудно изпълними норми на поведение и затова ги отхвърлят. Някои пък така приспособяват заповедите към своите похоти и суета житейска, че от тях нищо Христово не остава.
Евангелските заповеди не са ограничаване на нашата свобода, а път към познание на Бога и следователно – към придобиване на щастие. Бог се постига само чрез изпълнение на Неговите заповеди и (което е много важно!) и раждащото се от това смирение, защото да изпълним всички заповеди ние не можем. Получава се така, че всички ние сме митари според греховете си, а най-главното – митаревото смирение и покаяние – ни липсва. Да ни просвети в това Господ!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев