В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес, на задушница, ние възпоменаваме всички преди векове починали православни християни. В днешното апостолско четиво и от четенето на светото Евангелие, когато четем посланието на апостол Павел и Евангелието от Иоана на Божествената литургия, които са посветени на починалите, ние чуваме удивителни слова. Господ ни открива тайните на бъдещия век, на този свят, който ние наричаме другия свят, за това състояние, което ние не можем точно да определим, защото малко хора са били там и са се върнали обратно.
Господ ни призовава да имаме упование. Ние, православните християни, си представяме, че там ни очаква страшният Божествен съд и се боим от това. Но ако внимателно слушаме, ще чуем какво ни казва светото Евангелие: „Който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот” (Ин 5:24). Благодатта която дава Господ на вярващите в него е такава, че вярващите хора, които от кръщението са опазили себе си не само от смъртни грехове, но и от духовно–нравствени падения, на Съд не идват. То ест, Страшният Съд не е за всички, той е само за престъпващите закона. В нашия живот, нали ние не привличаме към съд добропорядъчните граждани, а само престъпниците. Също така Господ и на нас ни дава да разберем, че не всеки от нас ще отиде на този Страшен Съд, защото не за всички той е нужен, някои без всякакъв Съда ще преминат от смъртта във вечния живот. А това за нас е голямо упование и надежда. Милосттаь Божия превишава всички ни очаквания и представи. Господ още на земята ни дава такава благодат, че ако ние се опитаме да я запазим, да не я разпиляваме в греховен живот, тогава ще преминем от смърт към живот и няма да отидем на Съд.
Но ако всеки се запита: „Как спазих обетите, дадени при кръщението?”, тогава мислено почти всеки ще се готви за Съд. Малко ще са такива хора, които от деня на кръщението са спазили всички обети и не са опетнили душата си с тежки и смъртни грехове. Но, все пак, тази истина ни е дадена в Евангелието и ни открива пътя към Царството Небесно. Много важно е да се стараем да се пазим от смъртни грехове и нравствени падения, които ни затварят пътя към Царството Небесно.
Днес ние се молим за починалите, та по съборното възпоменание на Светата Църква Господ да прости на тези, които, може би, не са успели приживе да се изправят, да се покаят за всички свои грехове, неготови са отишли при Господа. Ние се молим, възпоменавайки всеки своите сродници, и съборно се молим, възпоменавайки всички преди векове починали православни християни, и призоваваме Божията милост, за да им прости Той техните прегрешения. Но най-добре е, разбира се, да правим това приживе, да изправяме прегрешенията и да помним думите: „Който вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот” (Ин 5:24). Потвърждавайки тези думи, в края на евангелското четиво, Господ казва, че от Себе си Той не може да върши нищо, но казва и мърши само това, което знае и чува от Отца. Волята Божия за нас е такава, че ние трябва да бъдем нейни изпълнители и да запазваме благодатта, която ни дава Господ. Амин.
*Оригиналното заглавие е: Вселенская родительская суббота (мясопустная). Проповедь за литургией
Превод: Иконом Йоан Карамихалев