Какво значи да простим? Да простим – това не значи да освободим човека от наказание, да забравим всичко недостойно, което той е извършил, но това значи да не помним, да покрием със своята любов цялата тази неправда, която съществува в човешкия живот.
Свещеното Писание ни казва, че ако всеки от нас ще е готов и способен на такъв подвиг по отношение на своя ближен, брат и сестра, тогава и Господ със същата мярка ще бъде милостив към нас. Ако ние можем да прощаваме на другите, значи и Бог ще прости на нас.
Разглеждайки своите грехове, ние намираме сред тях огромно количество дела, които извършваме и против Бога, и против ближните, и против самите себе си, и желаем да се разделим с тях, но няма друг път, освен евангелския, за да снемем от себе си греховете. Да простим – това значи да се изцелим. Всеки, който прощава на другия и който моли за прошка, привнася изцеление в своята душа и в своя живот. От този момент става духовното изцеление на отношенията между хората, настъпва съвсем друго качество на техните отношения.
С изцелението ние свързваме не само избавлението от недъзите духовни. Този, който е простил или на когото са простили, придобива здраве и телесно, защото всичко е свързано в човешкия организъм. Ако в него присъства грехът – той се храни с духовни сокове, с жизнени сили.
Да простим – това значи да освободим. Каква пък може да бъде тук връзката? Най-пряка! Простеният или простилият се развързва от свързващите ги окови. Грехът, неправдата, коварството вече не властват над човека, не закриват от него Небето, но го освобождават, давайки му възможност да живее благочестиво. Всяка неправда ни сковава, превръщайки ни в духовни инвалиди, връзва ни ръцете и краката, подкопава корените на живота така, че човек изсъхва, неправдата може да обхване всички сфери, разрушавайки целостта на човешкия живот.
Не така трябва да бъде с християните! Затова в навечерието на светия Велик пост е нужно внимателно да се взрем в своя живот. Църквата ни предлага да започнем духовното осмисляне на своя живот с това: да простим на своя ближен, а не на някакъв абстрактен човек. Църковната прошка е когато човек, гледайки другия в очите, казва: „Прости ми, аз зная, че те обидих”. А в отговор чува: „Бог ще прости и аз прощавам”.
Удивително духовно единение се открива тогава между хората. Ние наричаме това присъствие на Бога в човешкия живот.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев