Неусетно стигнахме до края на втората седмица на Великия пост и ние трябва да се спрем и да се замислим какво значение има постът за нашия духовен живот. И, навярно, неслучайно Църквата ни предлага днес евангелската история за това как при Господа донесли разслаблен. Човекът бил парализиран, затова не могъл сам да дойде при Господа за изцеление – довели го близките му. Когато те пристъпили към дома, в който пребивавал Господ, видели, че до Него е невъзможно да стигнат поради голямото струпване на хора. Тогава те раздигнали покрива и отгоре спуснали болния при Господа. Господ, виждайки тяхната вяра, дарувал на парализирания изцеление.
И в нашия живот се случва същото. На мнозина от нас не им достигат не толкова физически, колкото духовни сили, за да станат и тръгнат към Бога - ние не можем да излезем от своето обичайно разслаблено състояние. Ние сме потопени в житейската суета, затова сме забравили за Бога, за Царството Небесно и за смисъла на нашето битие. Ние се нуждаем от помощта на тези, които биха могли да ни доведат да паднем в нозете на Господа. Оглеждайки се наоколо, ние виждаме, че малцина съмишленици могат да ни помогнат в това, обаче Господ ни дава други помощници.
Един от тези помощници е постът. Той ни заставя да си припомним малко за молитвата, за Бога и дава възможност да се приближим към Него. В периода на поста Църквата ни призовава по-често да посещаваме храмовете и да си припомняме за най- главното. Вярващите се стараят по-често да се причастяват със Светите Христови Тайни и повече време да отделят на духовния живот. Заедно с четенето на молитви, и четенето на творенията на светите отци, на които ние, за съжаление, отделяме малко внимание.
Днес е втората неделя на Великия пост, в която отбелязваме паметта на свети Григорий Палама, архиепископ Солунски. А много ли знаем за него? А помним ли неговите духовни наставления? Свети Григорий Палама размишлявал над въпроси, които за някои могат да изглеждат отвлечени. Неговите творения са посветени на таворската светлина, на Божията благодат, но за него това не били празни думи и философски търсения. За него това бил самият живот и борба за спасение на неговата душа и на душите на повереното му паство. А тези, с които той се борел, учели иначе и подкопавали самите основи на нашата вяра. Те казвали, че за човек е недостъпно да получи Божията благодат в цялата ѝ пълнота, той може само малко да се приближи до Бога, обаче Господ все пак е недостъпен за човека.
А свети Григорий е казал, че ако Господ е недостъпен за човека по Своята същност, то Той е достъпен за него по Своята благодат. И всеки от нас може да се съедини с Бога чрез Неговата светлина и Неговата енергия. И, както показва опитът на подвижниците на вярата, ако човек в земния живот се предава на непрестанна молитва и очиства своята душа и сърце от страстите, тогава той ще смогне тук и сега да се сподоби със светлината на Царството Небесно, която ние се готвим да придобием във вечния живот.
Да даде Бог учението на свети Григорий Палама и учението на другите светите отци на нашата Църква да не бъдат за нас празен звук. Да даде Бог всеки от нас макар малко да се потопим в тази дълбина на духовната мъдрост и да извлечем от нея полза. Мъдростта на светите отци помага на човека в делото на спасението на неговата душа и на душите на неговите близки - на всички тези, на които бихме могли да помогнем подобно на тези близки на разслабления, които го донесли на носилка при Господа, за да му дарува Той изцеление. Да даде Бог и ние да станем същите грижовни хора, които биха могли макар и малко за подтикнат околните да си спомнят за Бога и да дойдат при Него. Но най-главното е ние не просто да им разкажем за това, но и да покажем собствен пример за духовен живот в Христа. Ние трябва да бъдем тези светилници на таворската светлина, които изливат светлината върху заобикалящите ги и върху този свят, лежащ в грях.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев