Когато вършим грехове, Господ страда за нас, доколкото ние не можем сами да се очистим от греховете, а само с Божията помощ. Какво е нужно, за да започнем да работим заради своето спасение? Това е желанието да бъдем с Бога, това е желанието да се издигнем до Богa. За това се изисква, преди всичко, решимост. Възпоменавайки земния път на нашия Господ Иисус Христос, ние виждаме, че Той започнал с просвещаването ни, започнал да ни възвестява истината и пътя на нашето спасение. Но тази истина дотолкова е нелека и непроста и така тежко достига до нашето сърце, че не всеки е в състояние да я понесе.
В тези дни, когато Господ слизал на земята заради нашето спасение, за хората е било трудно да вместят в себе си тази вест. Така и сега на хората е трудно да правят това. Защо става това? Понеже, както тогава, така и сега, сърцата ни са повече пълни желание за земна радост, за земно щастие. Ние не искаме да страдаме, ние не искаме да се мъчим. Ние искаме тихо земно щастие. Но се оказва, че този път не само не води за никъде, но това е път страшен, защото този път ни довежда до гибел, до адски мъчения. Спасението е възможно само чрез устремяване към Бога, чрез влечение към духовното, небесното. Необходимо е да се откъснем от всички земни радости, от всички земни наслади. Само по такъв начин ние с вас ще можем да влезем в Царството Небесно.
И както тогава, така и сега, малко са тези, които проумяват това. И вчера на вечерното богослужение, и днес ние с вас отбелязваме празника на Животворящия Кръст Господен. И ние чухме думите от Евангелието, с които Господ ни призовава: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” (Мк. 8:34). Господ призовава да се отречем от всичко земно и тогава Той ни обещава радости духовни, радости небесни. Чуваме ли ние този призив на Господа? А ако го чуваме, ще смогнем ли да извършим подвига на своето спасение. Спасението се постига, на първо място, с голям труд, с голямо напрежение на всички сили.
Когато слушаме от Евангелието как Господ страдал, как Го мъчили, били, нашето сърце, ако то е живо, трябва да се възпламени от любов и състрадание към Господа. А какво представлява състраданието? Разбирането, че трябва да прекратим да вършим грехове. Понеже всеки наш грях е продължаване на изтезанията на Господа. И с всеки свой грях ние участваме в тези мъчения, които извършили слугите на иудейските архиереи. Имаме ли у нас състрадание, има ли у нас любов към Господа, за да се решим на очистване на своята душа, и да решим повече да не вършим грехове?
Евангелието ни обрисува много моменти от страданията на Господа, когато той се намирал на Кръста. Но това описание не показва достатъчно всички тези страдания, които Господ понесъл. И четейки Евангелието, ние трябва да осъзнаем цената на нашето спасение. Често мислим, че Господ ни е спасил и трябва да правим нищо за нашето спасение. Но Господ е изпълнил Своята , а без нашите лични трудове по очистване на нашите сърца няма да минем. И очистването на сърцето е свързано с нашите мъки, защото греховете в нас са прорасли дотолкова, пуснали са такива дълбоки корени, че ще се наложи да се изтръгнат с кръв и болка сърдечна. По друг начин греховете не се излекуват.
Евангелието насочва още нашето внимание към това, че Господ остава Сам в Своите страданията. Учениците Го напускат. И сега сме изправени пред избор, или да бъдем с Господа, или да се отречем, да забравим за всичко, да се заровим в своя земен комфорт.
Отново и отново ние се завръщаме към темата за страданията на нашия Господ Иисус Христос, особено ярко това се проявява в Неделя Кръстопоклонна, в богослуженията през Страстната седмица. Но тази тема звучи през целия Велик Пост. Църквата постоянно ни напомня, че Господ за нас е страдал. Да осъзнаем това. Да изпълним със състрадание нашите сърца. Господ ни зове при Себе Си.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев