Пролетта е време за най-ярки промени в околния свят. Радостно ликуват птиците зад прозореца, с ромонът на ручейчетата си отива последния сняг, диханието на живота започва да изпълва безкрайните простори на полята и горите.
Природата по всякакъв начин възвестява пробуждането от зимното мъртвило. Към благовестие на новия живот са призвани всички хора. За това напомня Църквата на празника Благовещение на Пресвета Богородица, припомняйки как по безмерното смирение на Отроковицата се изпълнило древното обещание – чрез слизането на Светия Дух бил заченат в плът Синът Божи (вж. Лк. 1:35) - Господ Иисус Христос.
Църквата възпява Пречистата Дева Мария, чрез Която Невместимият Бог дошъл в нашия свят и сторил осъществима мечтата на прародителите да станат „като богове” (Бит. 3:5). В рая те горчиво се измамили, избирайки за нейното постигане лъжлив път - на нарушение на Божията воля. Но вместо уподобяване на Господа те отпаднали от единство с Нето. И ето дошло време, когато Сам Бог станал Човек, „ та да направи бог Адама” - пее Църквата.
Сам по себе си стремежът да стане бог не е укорителен за човека. Напротив, той произлиза от неговата същност, нали Адам би сътворен по образ и подобие Божии (вж. Бит. 1:26). Според свети Ириней Лионски, ние сме сътворени от Господа именно за уподобяване Нему, и този замисъл на Твореца се разкрил с цялата си очевидност, „когато Слово Божие станало човек”, та „чрез подобието със Сина човек да стане скъпоценен за Отца”. Апостолите - свидетели и благовестници на възкресението на Христа - донесли на целия свят Неговото учение и примера на Неговия живот като Истина и Път (ср. Ин. 14:6), шествайки по него християнинът се осиновява от Бога и наследява живот вечен.
Спасителят призовава да се научим от Него на кротост и смирение (вж. Мат. 11:29). Христос е дотолкова кротък, че е скрил Своето всесилие в младенческа немощ. Разсъждавайки за висотата на смиреномъдрието, преподобни Исаак Сирин пише, че чрез него въплътилото се Слово „се е приобщило към нас в тялото ни”, и облечен в него човек „истински се уподобил на Снизхождащия от Своята висота”.
Да се научим на смирение Христово – значи да усвоим отличителната черта на Божеството. Това не е лесна задача за нашето аз. Но ние можем да започнем от малкото - с признавания на своето несъвършенство. Сега е благоприятно време за това, нали ние извървяваме заповядания от Църквата подвиг на поста и молитвата. В телесното въздържание ние постигаме своята немощ физически, а подвизавайки се в молитвата –по-отчетливо виждаме своите духовни недъзи. Зовейки от своето несъвършенство за помощ към Господа, съединявайки се с Христос в тайнството Причастие, ние можем да се укрепяваме свише, от опит да се уверим в Божието откровение: „силата Ми се в немощ проявява” (2 Кор. 12:9).
По думите на преподобни Юстин (Попович), „цялото Богочовешко домостроителство на спасението се извършва при посредничеството на Пресвета Богородица”. В Иисуса Христа и Неговата Пречиста Майка ни е явен идеалът за любов към Бога. Тази любов се изразява в послушание Нему „дори до смърт” (Филип. 2:8) от кроткия отговор на Дева Мария на благовестието на архангела: „Ето рабинята Господня” (Лк. 1:38), - до последното издихание на Спасителя на Кръста.
В дните на Великия пост имаме възможност да изразим синовното си послушание и благодарна любов към Христа чрез очистване на сърцата си, следване на евангелските заповеди, чрез пост и молитва. По думите на преподобни Юстин (Попович), „хората в Църквата живеят, преди всичко, с молитва; молитвата – това е нейното сърце, и нейният език, и нейният живот, т. е. нейният живот в Бога”. Ето достъпният за нас нелъжовен път към богоуподобяване, глътка свеж въздух за душата. Трябва да положим само някакво усилие, и Господ ще ни помогне да благовестим обновление на света със своя живот в Христа.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев