Отец Златин бе назначен от митрополита да обгрижва духовно десет планински села. В четири от тях нямаше храмове, но пък хората имаха оброци – край селата бяха въздигнати каменни кръстове в чест на даден светец и всяка година родът, чийто предци бяха поставили кръста, даваше курбан, на който се стичаше цялото село. Идваха и бивши жители на селото, и техните наследници.
Отец Златин всеки месец си правеше график кога къде ще служи и известяваше предварително по телефона за деня, когато ще посети съответното село. В селата, където имаше църкви, той беше поверил ключа от храма на местна вярваща жена, която да го отваря при нужда и да продава свещи. Жените бяха до една доброволки. С оскъдния бюджет, с който разполагаше, отецът нямаше как да им изплаща възнаграждения.
Днешният съботен ден си беше определил да посети село Смерчево. В селото живееха постоянно 15 човека на средна възраст над 70 години, но в съботите и неделите селото се оживяваше. Идваха деца и внуци, пък и софиянци бяха изкупили и обновили старите къщи, и идваха в селото да подишат чист въздух и децата им да поиграят на воля.
Пазителка на храма в селото беше 86-годишната баба Катина. Тя беше дошла рано, изчистила праха от иконите, изтупала чергите, премела храма, а сега метеше двора.
– Как си, бабо Кате? – попита я отецът.
– Благодаря на Господ и света Богородичка, добре съм, синко. Щом още мога да шетам... – и тръгна да бие камбаната. Стълбите на камбанарията бяха вити и стръмни, и 40-годишният свещеник се задъхваше, докато ги изкачи.
– Как се катериш по тия стръмни стълби, бабо Кате?
– И жените в селото ме питат същото, отче. А аз им думам: Бог, света Богородичка и ангелите ме качват.
След службата свещеникът се заговори с баба Катина:
– Как я караш, бабо Кате? Стига ли ти пенсийката?
– Стига ми, синко. Та нима двеста лева са малко? Имам си и градинка. Сея си доматки, пиперец, лучец. Пък и децата не ме оставят. Благодаря на Бог и света Богородичка, харни деца имам. И в селото хората са много добри. Един ще ми изоре градинката, друг ще ми прекопа. Помагаме си кой с каквото може.
„Чудна жена – помисли си отец Златин – какво ли не е преживяла, син и съпруг е погребала, а скърбите и злото в живота не са я сломили. И все благодари на Бога, на света Богородица и на всички светии. Де, да имах нейната вяра”.
– Чекай, синко – догони го на тръгване баба Катя. – Щeх да забоваря – и му подаде два шоколада. – Вземи, отче, за децата...
– Ех, бабо Кате, вместо аз на тебе да ти нося нещо, ти на мен ми даваш.
– Немам нужда от нищо, синко! – и пое с бастунчето си към къщи, като пак благодареше на Бог, на света Богородичка, на ангелите и на всички светии за добрия свещеник, който са пратили в селото.