Скъпи братя и сестри, приветствам всички вас с деня Велики Четвъртък и с установяването от нашия Господ и Спасител Иисус Христос на Тайнството на Божествената Евхаристия!
Светата Църква през Страстната седмица мислено ни възвръща към тези дни от свещената история, на които ние трябва да сме съучастници и свидетели. И едно от тези събития – това е Евхаристията, Тайната Вечеря, когато нашият Господ и Спасител под вид на хляб и вино преподнесъл на учениците Си Самия Себе си – Своите Тяло и Кръв - и ги напътствал, че ако те вкусват Тялото и пият Кръвта Христови, ще имат живот.
В съвременния свят ние толкова често говорим, че животът си тръгва от нас, както вода между пръстите, отминава незабележимо. Времето не тече, то бяга, лети, стремително препуска - и ето младият човек става старец. И, оказал се в края на живота си, човек се оглежда назад и казва, че изобщо нищо не е видял от него. И възниква въпросът: а как може да видиш нещо, което не си притежавал? Когато вместо живот е било прекарване на времето, празно животуване и мятане от една страна на друга, ако човек е бил погълнат от други грижи за целия свят, но не от най-важната – за собствената си душа. Животът преминава покрай нас…
И ето вместо в блажената вечност човек се спуска в непрогледната тъма на ада, там, гдето този живот го няма, гдето той не може да намери този живот и да го почувства. Човек тръгва по този път, по който е вървял през своето земно странстване.
Господ говорил на учениците, че ако те бъдат причастни на Неговото Тяло и Кръв, тогава ще имат живот в себе си. Какво значи това? Това не следва да се разбира, че животът ще стане по-ярък, по-красив, по-богат или по-удобен, но ще се появи друго съдържание на живота. Той ще бъде изпълнен с Бога, а животът, който е изпълнен с Господа, се изпълва с вечност. Човек, вкусил сладостта на богообщението на земята, става способен да влезе в Небесната долина, във вечния живот заедно с Бога.
Всеки човек, който се причастява със Светите Христови Тайни, вижда поразителни промени, които стават в него. Той вижда как злобата си тръгва, как се прощават обиди и се изменя начина ни на мислене, с други очи човек започва да гледа на околния свят. И всичко, което ни се е струвало важно, нужно и така необходимо, изведнъж пред лицето на Бога става напълно безсмислено и излишно. Затова нещата, които той е отминавал, придобиват особена ценност, защото те имат не временно, но вечно измерение.
Общението с Бога, съпричастността към Него в Тайнството Евхаристия, която Господ преподал на Своите ученици, а светите апостоли – на Църквата и на всички нас, това е залог за нашето духовно оживление и приобщаване към истинските ценности, които не само тук, на земята ни съпровождат, но и на Съда Божи ще свидетелстват за нашия духовен живот, ще станат непреходни факти за нашето спасение. И затова всеки християнин се стреми към чашата Христова, към този божествен източник, та, черпейки от него, да пълни своя собствен живот, своя малък съсъд. С това той се стреми към живот обожен, просветлен, достоен за Царството Небесно и за вечността.
По-често прибягвайте към този неизтощим източник на благодатта, преобразуващ нашето духовно измерение. По-често се приближавайте към Бога, не нагло, но с дръзновение, с любов, надявайки се на Неговото неизтощимо милосърдие, защото Господ ни подава Себе Си не заради нашите заслуги, не защото сме добри и праведни, но поради Своята неизказана милост към нашите немощи…
Нека идващите дни на Страстната седмица и Светлото Христово Възкресение да бъдат изпълнени с богообщение и истински живот, изпълнен с благодатта и силата на Светия Дух. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев