Ние стоим пред Гроба на Господа и Спасителя наш Иисус Христос и се вслушваме в мълчанието, излизащо от този Гроб. Ние помним, че нашият Господ Иисус Христос през всичкото време на Своето земно служение много проповядвал; Той говорел с народа, със Своите ученици, със Своите противници. Той произнасял поучения, дълги и кратки, разказвал притчи, и Неговото учително служение продължавало чак до този момент, когато Той бил взет под стража.
Четeйки евангелската история за Страстите Христови, ние вече не слушаме дълги поучения от устата на Спасителя, но само кратки реплики в отговор на обвиненията или на въпросите на римския наместник. В някакъв момент Господ замлъква. Той мълчи пред съда, когато лъжесвидетели един след друг идват да Го оклеветят. Ако Той би пожелал, без труд би могъл да опровергае тази клевета, но Той мълчи, защото знае, че по волята на Небесния Отец Му е предначертано да възлезе на кръста.
На кръста Христос произнася няколко думи, в това число думи, отправени към Неговия Небесен Отец: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?” (Мат. 27:46). Господ Иисус Христос произнесъл тези думи от древния псалом, защото изпитвал не само най-тежки физически мъки, но и най-голямото страдание, което може да се случи на човека: страдание душевно и духовно – мъката на богоизоставенността.
Господ нито за миг не оставил Своя Син, когато Той страдал – така ни учат Светите отци. Но Бог допуснал Той с човешкото си естество да изпита тези страдания, които изпитват хората, когато им се струва, че Господ ги е изоставил. През последните часове и минути от Своя земен живот Христос се умълчал, Неговата самота се усилвалаи тъмата около Него се сгъстявала. И накрая Той произнесъл последните, съгласно Евангелието от Лука, думи: „Отче! в Твоите ръце предавам духа Си” (Лк. 23:46). Умрял, Христос се възсъединил със Своя Отец и душата Му, както ни учи светата Църква, слязла в ада, а тялото останало на земята: то било снето от кръста и благоговейно погребано от тайните ученици Йосиф и Никодим.
Довечера ние ще отслужим Чина на погребението на Господа Спасителя, а сега изнесохме светата Плащаница, за да се поклоним на Този, Който е изобразен на нея, Който умря, да изкупи нашите грехове.
Много често в проповедите на Велики петък ние слушаме как всеки от нас е виновен за смъртта на Господа Спасителя. Църквата чрез устата на проповедниците ни говори за това, не за да ни застави да се почувстваме виновни или за да се опитаме да вземем върху себе си вината на някой друг. Ние не сме участвали непосредствено в тези събития, които довели до смъртта на Господа, но косвено в тях участва всеки от нас, защото всеки път, когато грешим, когато не изпълняваме това, което ни е заповядал нашият Господ Иисус Христос, ние сякаш забиваме гвоздеи в дланите Му, и дланите Му и пречистите Му нозе кръвотечат не само от физическа болка, но и от болката, която Му причинява всеки от нас.
Ние обичаме нашия Господ и желаем да бъдем Негови верни ученици. Ако не Го обичахме, не бихме се събрали днес тук пред Неговата Плащаница. Но нашият земен живот постоянно ни води към един или друг грях, постоянно се опитва да ни отведе по-далече от нашия Спасител. И дяволът също не дреме. Дяволът, който е изкусил Иуда и влязъл в неговото сърце, стои и до нашето сърце, търсейки възможности да нахлуе в него и да го завладее. Но нашата любов към Господа е по-силна от тези изкушения, които се изправят пред нас, защото Сам Господ ни помага да се борим с дяволските козни, Сам Господ ни води по пътя към то и към Царството Небесно.
Днес ние заставаме пред Плащаницата на Спасителя не само с чувство на вина за своите грехове и недостатъци, за своята слабост и немощ, но и преди всичко с чувство на най-дълбока любов и благодарност за това, че Той, както чухме днес от древното пророчество в 53-та глава на пророк Исайя, взел върху Себе Си нашите немощи и понесъл нашите болести; за това, че Той бил изпонаранен заради нашите грехове, и за това, че Той е приел всеки от нас в Своята общност, да бъдем с Него и в този, и в бъдещия живот.
Нека сега с благоговение да се поклоним на Плащаницата на Господа и Спасителя Иисус Христос. Нека молим нашия Господ да приеме покаянието ни, да приеме любовта ни, да не ни вменява нашите грехове и немощи, та погребали се с Него, да се и съвъзкресим с Него, и да видим обещаното ни Царство Небесно. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев