В името на Отца и Сина и Светия Дух! Всеки път, когато посещаваме гробище, минавайки покрай редица надгробни паметници, виждаме имена на хора, напуснали този свят, и датите на техния живот – у едни съвсем кратък, у други дълъг, у трети, може би, достатъчно дълъг според човешките мерки, ние разбираме, че всеки от нас го чака същата участ. Идвайки на гробището, ние винаги се изпълваме с тъга, защото, първо, оплакваме близките ни хора, липсват ни, чувстваме раздялата с тях, а, второ, всеки се замисля и за своята смърт. Смъртта е това, което е неизбежно за всеки човек, това, пред което човешкият разум и всяко лекарско изкуство са безсилни, защото Бог е благоволил животът ни да започне тук, на земята, и земният живот да има своя край.
Но само, че не всичко свършва със смърт, защото зад прага на смъртта ни чака друг живот. И именно него възвестява този Гроб, пред който ние днес заставаме, – Гробът на Този, Който дарува живот, Който е отворил пътя към възкресението на всяка плът, а значи, и на всеки от нас.
Ние чухме пророчеството от книгата на Иезекиил, което звучи всеки път в този свещен ден, – за полето, което било пълно с мъртвешки кости. И ние чухме как Бог призовава пророка и му казва: „Изречи пророчеството за тия кости” (Иез. 37:4). И благодарение на действието Божие тези кости се съединяват една с друга, те обрастват с жили и кожа, а после Бог вдъхва в тях дух, и полето на мъртвите кости става поле на живи хора.
В книгата на пророк Иезекиил тези възкръснали хора представляват дома Израилев, но християнската Църква съзряла в пророчеството предсказание за всеобщото възкресение, за това, че всички хора, които някога са живели на земята, ще възкръснат, за да живеят по-добър живот. И ние, заставайки пред гроба на Спасителя, се изпълваме с тази надежда. С благодарение към Бога ние съзерцаваме този гроб и му се покланяме,защото знаем, че от този гроб е възсияло за нас спасението и е възсиял за нас вечният живот.
И вече смъртта не е страшна, защото Христос със смъртта смъртта победи.
И вече смъртта не е страшна, защото със Своята смърт Христос ни е изкупил от вечната смърт.
И вече смъртта не е страшна, защото със Своето възкресение Христос отвори пътя към възкресението за всеки, който повярва в Него, който приеме свето кръщение, който ще се причастява с Неговата Плът и Кръв и, който ще се стреми да изпълнява Неговите заповеди.
Неслучайно, излизайки на литийно шествие със светата Плащаница, ние носим под Плащаницата Светото Евангелие. Евангелието е това, което ни е оставил нашият Спасител. С особено чувство се събират роднините след смъртта на починал,за да прочетат неговото завещание и да узнаят на кого какво ще остане от наследството. Обикновено в такива завещания става дума за земно наследство: на кого ще остане къщата, на кого – колата, на кого – парите, на кого още нещо, и често след смъртта на човека почват да се съдят за неговото наследство. Господ ни е оставил много богато наследство – това, за което няма да има съдебни спорове, защото то принадлежи на всички по равно. Неговото наследство – това е Светото Евангелие, което ние можем да четем всеки ден, от което ежедневно можем да слушаме живия глас на нашия Спасител, отправен не към някакви абстрактни маси от хора, но към всеки от нас – към сърцето, към духа на всеки човек.
И Христос ни е оставил Своята Църква – тази общност от ученици, в която всеки от нас е дошъл: някой от младенчество, някой в зряла възраст, някой, може би, и в края на живота си – за да живеем тук с Христос, да се приобщаваме с Неговата благодат и вътре в себе си да приемаме Неговата Плът и Кръв като залог за този вечен живот, който ни е обещан и който, несъомнено, ни е даруван.
Да се поклоним сега отново на този Живоносен Гроб. Нека просим Господ да ни даде крепка вяра в Него, в Неговото Свето Евангелие, в Неговите Божествени обещания и в този вечен живот, към който Той ни води чрез Своята Света Църква. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев