Първата неделя след Пасха носи наименованието Антипасха или Томина неделя. В този ден на Божествената литургия се чете евангелския разказ за съмнението на апостол Тома (Ин. 20:19-31).
Нашият Господ Иисус Христос се явил на апостолите и свидетелствал за Своето Възкресение от мъртвите: „показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа” (Ин. 20:20). Но с тях не бил Тома и когато учениците му разказали за това чудо, той не повярвал. Светият апостол поискал да се увери с очите си в това чудо: „ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръка си в ребрата Му, няма да повярвам” (Ин. 20:25).
И Господ след осем дни отново се явява на учениците, сред които бил и Тома, и му дава възможност да се увери в чудото: „дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ”. Тома Му казал в отговор: „Господ мой и Бог мой!” (Ин. 20:27-28).
В нашия език се е наложил израза „Тома неверни”, с който традиционно се обозначава именно неверието, своего рода форма на атеизма. Но това съвсем не вярно. Нали Тома не бил атеист! Просто той проявил някакво съмнение, своего рода здрав скепсис. Освен това, от Свещеното Писание ние знаем, че апостол Тома бил верен и предан ученик на Спасителя: преди страданията на Спасителя, преди Неговия Вход в Йерусалим именно Тма произнесъл думите: „да идем и ние да умрем с Него” (Ин. 11:16).
Господ винаги идва при човека, ако той иска да познае Бога. Често чуваме от съвременниците ни, че те „не били научени”», „не познават Бога”, „не умеят” и така нататък. Но Господ е винаги при този, който пожелае това. Да си припомним още един евангелски епизод: ходенето на Спасителя по водата. Когато Петър видял това, казва: „Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата” (Мат. 14:28). В отговор Господ казва само една дума: „Той рече: дойди” (Мат. 14:29). Само „Дойди!” И нищо повече! Така и от нас се иска да тръгнем към Бога, да отговорим на Неговия призив, а не да чакаме нещо: пенсията, настроение, благоприятна ситуация и т. н.
И още един важен момент: Петър тръгнал по водата и започнал да потъва. Тогава Господ го спасил от водата. Така и с нас: по пътя към Бога се случват много изкушения и падения, но Господ винаги изправя нас, които вървим към Него.
Тома проявил някакво съмнение. Ние с Вас живеем в сложно време. Да си припомним думите Христови: „ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните” (Мат. 24:24). В нашето непросто време ние трябва много внимателно да се отнасяме към чудесата, за които често говорят в медийното пространство. Има прекрасен принцип: „по-добре да пропуснем едно истинко чудо, отколкото да признаем десетки лъжливи”. Нали тези лъжливи чудеса се опитват да прелъстят даже избраните!
Затова, скъпи братя и сестри, нека подхождаме към всичко в света със съответното здравомислие, за да не се изкусим. И най-главното – нека вървим по истинския път. „Аз съм пътят и истината и животът” (Ин. 14:6) – е казал Господ. И по този път трябва да вървим. А Господ ще подкрепи всеки от нас, както подкрепил Петър.
Слава на нашия Бог сега, винаги и во веки веков!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев