Духовното възхождане изисква от човека голямо напрягане на всички негови вътрешни ресурси. Става дума за необходимостта от духовно съсредоточаване, за възпитание на ума, волята, чувствата, плътта. Но всичко това е невъзможно да стане по обичайния начин, опирайки се само на човешките сили. Разбира се, без нашето благоизволение, без усилия в духовния живот въобще не биха станали никакви добри промени.
Бог устроил човека, дарувал му Своя образ и тази свобода, която Сам притежава. И затова без нашето участие, само по Божията воля, нищо не може да стане в нашия живот. Ето защо, за да преобрази силата Божия душата ни, ние трябва да сътрудничим с Бога. Този принцип на гръцки език се нарича „синергия” и в творенията на светите отци тази дума се използва за обозначаване на великата тайна за взаимодействието на Божествения Промисъл и човешката свобода. Силата Божия се проявява в нашата човешка немощ (2 Кор. 12:9) и синергията, т. е съвместната енергия, съвместното действие на Бога и човека – това е реалност, която лежи в основата на нашето спасение.
Философи и богослови немалко са разсъждавали и разсъждават върху темата за съотношението на човешката свобода и Божия Промисъл. И за мнозина този въпрос остава неразрешим. Светоотеческият духовен опит помага на човека да намери това съотношение между Божията благодат и човешката свобода, което става разбираемо и даже очевидно за него само тогава, когато той реално встъпва на пътя на преодоляване на греха. В такъв случай той точно знае докъде се простират неговите сили, а докъде Божията сила, докъде неговата воля и докъде – благия Божествен Промисъл. Само много е важно тези сили тясно да взаимодействат – както ни учи свети Йоан Златоуст: „Божията благодат би ни направила по-твърди от елмаз и напълно непобедими, ако ние бихме пожелали”.
Замисълът на Бога за хората се заключавал в това всички да бъдат здрави. Болестта е някакво вътрешно разрушаване на човешкия организъм, нарушаване на порядъка, който бил определен от Бога и заложен в природата на човека. Причината за болестите в човешкия род, несъмнено, е свързана с греха, т. е. с отказа на човека да живее според Божия план, според Божия замисъл, според Божия закон. Това не значи, че всяко заболяване – от настинката до най-тежката болест – непременно е в резултат на някакъв грях. Така не трябва да се мисли. Но болестта като явление е резултат от греха. Безпорядъкът във физическото тяло на човека е резултат от безпорядъка в човешката душа, резултат от разрива между Бога и човека. Човечеството тръгнало не по този път, цивилизационния път се оказал изкривен, а защото всичко тръгнало не така, както трябвало, - ето и болестите започнали да разрушават човешкото тяло.
В евангелския разказ за изцелението на разслабления (Мк. 2:1-12) образът на човека, лишен от цялостност, загубил богосъздадената красота на своята природа – това сякаш е видим образ на греха. Не на личния – още веднъж повтарям – грях, а на греха, започващ от Адам и умножаващ се във всяка човешка личност дотолкова, че в някакъв момент човешкият род бил, както знаем, отнесен от водата на Всемирния потоп (Бит. 7:10-12). Но и това не спряло хората, така че и след потопа инерцията на греха продължавала да води към все нови и нови тежки последствия.
Господ, обръщайки се към разслабления, казва: „Прощават си греховете” (Мк. 2:5). Разбира се, Той има предвид не само личните грехове на този човек, които, несъмнено, присъствали в неговия живот, но Той казва: „Ти се освобождаваш от греховните последствия от развитието на човешкия род, в този момент от тебе се снема печата на наказанието във вид на болест”.
Всички присъстващи били крайно учудени: „Кой може да прощава грехове, освен един Бог?” (Мк. 2:7). Спасителят не започнал да ги убеждава в това, че Той е Син Божи, че Той е единосъщен на Отца, че Той има право да прощава грехове, защото действително само Бог ги прощава. Той казал нещо друго, но много разбираемо за хората. А какво означават Неговите думи: „Вземи си одъра и ходи” (Мк. 2:9)? Може ли така да каже на парализирания този, който няма право да прощава грехове? – ето логиката на отговора на Спасителя. Той не дочаква никакъв отговор, а тутакси казва: „Вземи си одъра и върви” (Мк. 2:11). И разслабленият станал, сякаш нямал никаква болест, и тръгнал. И цялото това разрушаване целостта на организма, целият безпорядък във вътрешното състояние на тялото – всичко е отминало и тялото се е изпълнило със сила. Откъде е тази сила, способна да възстанови разрушения човешки организъм и отново да обедини това, което е разединено в човешката природа? Вътре в човешкия организъм такива сили няма. Достатъчно е да попитаме всеки медик и той ще каже: „Човек със силата на своя организъм не може да преодолее пълната парализа на тялото; нужна е някаква особена сила на въздействие отвън”. И ние знаем, че в дадения случай тази сила била Божията благодат.
Има раздел на физиката, който се нарича термодинамика. Вторият закон на термодинамиката предполага възрастване в света, в космоса на така наречената ентропия. Какво представлява ентропията? Това е разрушение, това е хаос, това е нарастване на безпорядъка; и учените твърдо са доказали, че всяка система се стреми към такова разрушение. Например, здраво, устойчиво здание, което никой не наглежда, след известно време започва да се разрушава. Защо става така? То е „запрограмирано” за разрушение, и ако двеста, триста и петстотин години никой не обръща внимание на това здание, от него ще остане само хълм – всичко ще бъде разрушено. Всеки знае в какво се превръща дом, ако не се грижат за него. Всеки знае в какво се превръща нашия организъм, ако не го лекуваме. Всеки знае в какво се превръща околния свят, ако не се грижим за него. Значи, за съхраняване на живота е нужно някакво енергийно влияние отвън.
И такова влияние в случая с евангелския разслаблен била Божествената енергия. Разрушаващата се жизнена система, неспособна за самовъзстановяване, получила мощен енергиен заряд, - разслабленият станал, взел одъра си и отишъл у дома си.
В този момент, когато разслабленият ставал, върху него била тази Божествена енергия. Мощният Божествен импулс организирал дезорганизираното, интегрирал разделеното, съединил разпадащото се и явил човека здрав, макар миг по-рано той да бил болен.
Никой, никаква система не може да преодолее ентропията, опирайки се на собствен вътрешен ресурс. Само Божествената сила, Божествената енергия е способна да предотврати нарастването на ентропията в човешкия род, неговия разпад и гибел.
Размишлявайки върху темата за Светия Дух и Неговото значение за живота на цялата вселена, свети Василий Велики впечатляващо говори за това, че именно Светият Дух е източник, т. е. причина за вечния живот.
Всеки от собствен опит знае: за съществуването на живото е нужна енергия. Човек умира, ако не вкусва храна, ако не получава енергия отвън. Земята загива, ако помръкне слънцето, което й отдава енергия. Благодарение на тази слънчева енергия съществува всичко живо на нашата планета. И в мащабите на космоса, в мащабите на цялото творение също е необходим източник на енергия за физическото съществуване.
Устройството на света ни учи, че само при наличието на някакъв външен източник на енергия може да съществува животът, може да съществува космосът и цялото Божие творение. И ако ние говорим за безсмъртния живот на човешката душа, то и за такъв живот е необходим външен източник на енергия, защото сам в себе си човек не съдържа такава енергия. Без външно въздействие човек не само не би могъл да живее физически, но и душата му би умирала заедно със смъртта на тялото.
Свети Василий Велики ни говори, че източник на тази енергия за човешката душа
е благодатта на Светия Дух, т. е. енергията на Самия Бог. Чрез Светия Дух ние живеем, жива е нашата душа. Именно затова без Светия Дух душата на човека не само не може да влезе в Царството Божие след смъртта, но не може и да съществува там.
Делото за спасението на душата – това е Божие дело. А човек свободно участва в този процес, или отваряйки душата си за посрещане на Божествената благодат, или затваряйки я. В тази синергия хармонично се съчетава Божественото всемогъщество и човешката свобода, възможността за избор и силата на Божественото Промишление.
Много често ние се сблъскваме с трудности, които ни изглеждат непреодолими. Ние забравяме за Бога, за вярата, за най-важните въпроси на битието, без размисъл над които не може да се реализира човек в пълния смисъл на думата.Ние полагаме всички сили, за да обезпечим материални условия за живот, а ако някой се поболее, всичко се хвърля в помощ на организма.
Обаче главното в нашия живот – това е неговото вертикално измерение, това е връзката на човека с Бога. Ако тази връзка се пази и крепне, тогава човек попада в орбитата на Божието въздействие и не може да погине, само защото на улицата е студено или не стига храната. Ние знаем колко често в най-тежки обстоятелства даже хора далече от вярата със сърцето си чувствали, че главното е да се обърнат към Бога. Както са ми казвали фронтоваци, преминали по суровите пътища на Великата Отечествена война, в окопите нямало атеисти. Вдигали се в атака и вървели срещу огъня с думите: „Господи, помогни!”, и нали мнозина оставали живи.
Съвременната цивилизация се развива по такъв начин, че премества фокуса на човешкото внимание от главното на второстепенното – може би, нужно, но второстепенно. Църквата ни учи на правилно построяване на живота, на създаване на такава система от ориентири и координати, в центъра на която е Бог. И ако връзката с Бога е здрава, ако молитвата е реална потребност за човека, тогава Бог влиза в неговия живот.
Взаимодействието на Божествената благодат и човешките усилия може да се сравнят с движението на платноходка. Плавателният съд може да бъде прекрасно оборудван, на него може да има подготвен екипаж, но ако вятърът не духа в платната, яхтата ще остане на място. В това сравнение вятърът – това е и действието на Божествената благодат, платноходката – това е човекът, нашите земни дела, човешката цивилизация. От това как ще я построим, как ще организираме нашия живот, ще зависи, ще издуе ли Божественият вятър платната или не. И трябва този, който води корабът, да знае как да издигне платната. И ако ние създаваме великолепни свръхтехнологични плавателни съдове, но не се грижим силата на Божествената благодат да изпълва разгънатите над нас платна, тогава нашите усилия ще бъдат напразни.
Човек има много начини да се откаже от източника на външна енергия. Човек може да се откаже от храна. Ние знаем, че понякога това става – или когато човек заболее от душевна болест, или когато той, стремейки се да достигне някаква цел чрез въздействие над околните, доброволно се отказва от храна. И нерядко такъв отказ води до смърт.
Ние можем да се откажем да приемаме слънчева енергия – да се оградим с бетонни стени, можем да се заровим в земята, да се изолираме от този външен източник на енергия, но в такъв случай не ще преживеем дълго. Аналогично човек не може да се изолира и от енергията на Светия Дух.
Човешките страсти правят душата толкова неспособна да приеме благодатта на Светия Дух, както болното око не е способно да приеме слънчевата светлина. Това сравнение е много точно и много правилно описва положението на човека в делото на спасението. Със своята сила човек не може да се спаси – само Светият Дух спасява човека и въвежда безсмъртната му душа в Божественото Царство. Но както можем да се откажем от храна или да се изолираме от лъчите на слънчевата светлина, така със своите страсти и своите грехове можем да затворим душата за въздействието на благодатта на Светия Дух, и тогава – никакво Божествено Царство, никакъв живот за душата!
Грехът притежава огромна притегателна сила, защото се вдъхновява от дявола, който е по-силен от човека. А дяволският ум, воля, неговите зли чувства са по-силни от нашата воля, от нашата мисъл и нашите чувства. Запечатвайки в себе си добродетели, изгонвайки пороци, ние се борим не само със себе си; ние се борим не с плът и кръв, както казва апостолът, но с поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12), защото грехът, извършван от човека, е следствие от тези изкушения, които тъмната сила предлага на хората и към които тя ни склонява. Тъмната дяволска сила многократно превишава всяка човешка сила. Даже съвкупността от всички човешки усилия на хората не могат да съперничат с дявола – той е по-силен. И доколкото грехът се извършва от нас, по наша воля в отговор на дяволско изкушение, на внушение отвън, т. е. в извършването на греховната постъпка участва както нашата, така и зловещата свръхестествена сила, и в очистването от греха трябва да участва не само нашата човешка сила, но силата Божия.
Напрягайки своите вътрешни сили в духовното съсредоточаване, във възпитанието на ума, волята, чувствата, плътта, ние сякаш съработничим на Бога в този велик подвиг, който Той извършва над нас със силата на Своята благодат. Затова да се освободим от притеглянето на греха,у от порока, опирайки се изключително на своите сили е невъзможно. Ето защо апостол Павел казва в Посланието до Ефесяни: „По благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали” (Еф. 2:8-9). Апостолът учи, че преодоляването на греха може да се извърши само със силата Божия, защото Бог е несъизмеримо по-силен от дявола. И когато Бог ни преподава Свояата благодат, Своята енергия, Своята сила, ние с тази сила, с тази енергия преодоляваме греха.
А за какво са тогава постът, молитвата, добрите дела? – А това са средства, с които ние подготвяме своята душа за приемане на Божествената благодат. Спасява ни благодатта, но без нашите усилия и благодатта ще е напразна. На Господа било благоугодно спасението на човека да се извършва не само с Неговата сила, но и при участието на хората. А нашето участие се изразява в опитите да ограничим греховните стремежи на своята природа, да встъпим с Бога в молитвено общение, да се научим да взаимодействаме един с друг, бидейки тясно свързани чрез милосърдието.
Да си припомним евангелското четиво за изцелението от Спасителя на бесноватия млад човек (Мк. 9:17-29), когото баща му довел при Иисус Христос като при последна надежда, защото неговият син бил болен от необяснима болест: той бил глух, ням, духът на злобата го хвърлял на земята, той скърцал със зъби, изпускал пяна и не могъл да живее сред хората. Господ, като видял този нещастен човек с неговия син, ги съжалил и изгонил духа на злобата от юношата, и последният се изцелил. И когато учениците попитали: Защо ние не можахме да направим същото?”, Господ казал думи, които ще помогнат на всеки от нас и сега да противостоим на духовете на злобата: „Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост” (Мк. 9:28-29).
Защо не със сила? Защо духът на злобата не се изгонва със силата на мисълта, със силата на логиката, със силата на убеждението, да не говорим вече за материалната сила, за силата на властта? Защо този дух е невъзможно да бъде изгонен с това, с което може да се изгони всяка външна сила – дори най-мощната военна агресия? Не е казано, че с молитвата и поста трябва да се изгонва външния враг. Не е казано, че с молитвата и поста трябва да се преодоляват престъпността или корупцията. Не е казано, че с молитвата и поста трябва да се преодоляват трудностите в социално-икономическия живот. Но Господ ясно казва: този дух, т. е. духът на злото, може да бъде изгонен само с молитва и пост.
Защо е така? – Понеже този, който е обладан от духа на злото, на дяволския дух, прави това, което е угодно на дявола, а дяволът е „лъжец и баща на лъжата” (Ин. 8:44), както свидетелства Словото Божие. Затова човек, който допуска в душата си тъмната сила, става негов служител – той започва да живее, да действа, да мисли по чужда логика – по дяволската логика.
Ето защо нерядко с хора, обладани от тъмната сила, е трудно да поспориш в открита и честна дискусия – те живеят, работят, мислят в различно поле от човека, който не е завладян от духа на злобата. Човекът, който не се намира под дяволската власт, има своя логика – логика на правдата, на справедливостта. Той апелира за нравствени ценности като любов, патриотизъм, честност, правда, жертвоготовност, чистота телесна и душевна, самоограничение. А този, който живее по дяволската логика, пребивава в друга система, която отрича всичко гореизброено и където ценности са лъжата, клевета, злобата, завистта, ненавистта, гневът. И когато тези две реалности се сблъскват, тогава този, който отстоява дяволското дело, действайки в рамките на своята вътрешна логика, нерядко убеждава хората повече, отколкото този, който живее и действа по Божията логика.
И тук трябва да се отговори на главния въпрос: защо? Понеже дяволът, покрай ума на човека, завладява и неговата физическа природа – неговата плът, неговото тяло. Този евангелски нещастник страдал от недъг. Но не е задължително да изпускаш пяна и да скърцаш със зъби, бидейки бесноват. Достатъчно е да се отдадеш в ръцете на дявола-лъжеца, оставайки външно обикновен човек, може би, даже симпатичен, убедителен, но живеещ в съответствие с разрушителната логика.
Дяволът прониква вътре в човека, използвайки най-напред неговата инстинктивна природа, въздействайки върху биологичните програми на поведение, снемайки всякакви нравствени табута, всякакви ограничения, налагани от културата, традицията, вярата, разкрепостявайки вътрешното животинско чувство на човека. И тогава този, който се потапя в стихията на безумието, става убедителен за мнозина, които живеят по закона на плътта.
„С много трудове и подвизи, в продължение на време, след изпитания и различни изкушения душата приема духовно възрастване” –поучава ни преподобни Макарий Велики. Работата над самия себе си изисква голямо напрежение на ума, волята и чувствата. Но ще бъде най-голяма грешка да считаме, че е достатъчно само да концентрираме своето внимание, да напрегнем волята – и може да победим порока и да възрастваме в добродетелта.
Ето затова Господ е и казал: „Този род се изгонва само с молитва и пост”. Не с четене на книги, не с получаване на дипломи, не с повишение в кариерата, а с молитва и пост, защото молитвата огражда разума от дяволското действие и въоръжава човека с вътрешен духовен опит от общуването с Бога, който е къде по-силен, отколкото опита на човека от общуване с дявола.
Молитвата съединява нашата мисъл, нашата душа, нашето сърце с Източника на живота и дава най-голямата сила, способна да удържи победа над дяволската сила. А постът, ограничавайки и възпитавайки нашето физическо естество, го прави невъзприемчиво към въздействието на дяволската енергия – ние не отдаваме себе си в ръцете на дявола, ние се съпротивляваме на изкушенията, съблазните и оставаме в Божественото поле на живота. Само молитва и пост – и никакви други средства! Тогава ние ставаме духовно, интелектуално, физически по-здрави от тези, които живеят в полето на дяволското притегляне, и побеждаваме дявола и плодовете на неговите дела.
Това е и явяване на Божията сила, когато тези, които се уповават на човешката сила, със снизходителна и иронична усмивка възприемат нашата надежда на Бога, а ние им отговаряме не с ирония и още повече не със злоба, - ние отговаряме с молитва за целия свят, разбирайки, че молитвата е по-силна от парите, по-силна от властта, по-силна от оръжието.
Човек може да придобие Божията благодат не само със своите духовни подвизи и нравствено самоусъвършенстване, но и с участие в светите Тайнства. Спасението на човека се извършва в Църквата Христова със силата на благодатта в отговор на нашите човешки стремления.
Божествената енергия ни се преподава по особен начин в тайнството на Светата Евхаристия, когато ние се причастяваме с Тялото и Кръвта на Спасителя.
Именно в това Тайнство се разрушава преградата между Бога и човека. Именно в тайнството на Светото Причастие в отговор на покаянието, на молитвата, на желанието да разруши греховната преграда, отделяща човека от Бога, Той по особен начин дарува Самия Себе Си на такъв човек. Ако липсват нашите усилия, тогава причастието със Светите Христови Тайни става не за спасение на душата, а за „съд и осъждане”.
Когато ние се причастяваме с Тялото и Кръвта на Спасителя, тогава благодатта Божия реално (не символично, а в действителност), като възпълва нашите недостатъци, ни дарува духовни сили. Това е спасителното съединение на човешките усилия и Божията благодат, откриващо пътя за духовно усъвършенстване.
Господ ни дарува Своята благодат не според нашите заслуги, не защото ние усърдно постим или ходим в Божия храм, а защото Неговият Единороден Син заради нас е пострадал и умрял, защото Синът Божи принесъл Себе си в жертва за човешките грехове и, защото на Бога било угодно извършената някога на Голгота жертва винаги да остане най-голямото духовно достояние за всеки човек, който се стреми да участва в нея.
Със силата на Светия Дух в Църквата Божия веднъж извършената Кръстна жертва се актуализира във всеки момент от времето за всички времена и народи. И тайнствено, но реално всеки от нас със силата на Божията благодат става съучастник в евангелските събития, включително в Голготската жертва и Сионската трапеза – Тайната вечеря. Ние се приобщаваме не с хляба и виното, ние се приобщаваме с истинското Тяло и истинската Кръв на Спасителя, защото хлябът и виното със силата на Светия Дух стават Кръв и Тяло на Господа.
Всичко това е скрито от нашия човешки ум, за нас е открито само едно и най-главното: ние не знаем как, но знаем защо се съединяваме с Бога в Светата Евхаристия. Ние се съединяваме, защото Той е пожелал това. И за да стане това съединение с Бога възможно, за изкуплението на множеството човешки грехове, отделящи хората от техния Творец, Той отдава в жертва Своя Син. Ние знаем също за какво се съединяваме с Бога в Светата Евхаристия. Ние се съединяваме с Него, за да стане Неговият живот – разбира се, частица от Божествения живот – наш, именно наш живот. И това се случва тогава, когато Божествената благодат възпълва нашите немощни физически и духовни сили. Именно с тази Божествена благодат ние преодоляваме греха в самите себе си, допринасяйки за делото на нашето спасение. Без Светата Евхаристия, без общението с Господа в тайнството на Светото Причастие спасението е невъзможно. Няма такава човешка сила, която би могла да разруши греховната преграда между Бога и хората и да избави човека от греха – това може да направи само силата на Божията благодат. Ето защо всеки5 християнин трябва колкото може по-често да се причастява със Светите Христови Тайни.
Пълнотата на битието се придобива от човека само на определено ниво от неговия духовен живот – не може да я намери долу, където има мръсотия и сквернота. За да вдъхнеш с пълна гръд чист въздух, трябва да се издигнеш високо на върха: само там може да почувстваш свежестта на атмосферата. Ето такъв свеж въздух на Божествената благодат нашата сдуша усеща тогава, когато се издигне нависоко, когато се възнесе над нечистотата, над греха и сквернотата на ежедневния живот.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев