В днешното неделно четиво (Мат. 6:22-33) ние чухме призива на Спасителя: „не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете” (Мат. 6:25). Господ ни посочва „птиците небесни: те ни сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни” (Мат. 6:26) и полските лилии, които „ни се трудят, нито предат”, но са така прекрасни, че и „Соломон във всичката си слава не се облякъл тъй, както всяка една от тях” (Мат. 6:28-29).
Как съвременният християнин, човек, живеещ в условията на потребителското общество, да схване тези думи на Спасителя? Означава ли ли призивът „не се грижете”, че трябва да оставим нашата работа, нашите задължения към близки, деца, семейства и само да се уповаваме на волята Божия, при това без да правим нищо сами?
У свети Теофан Затворник има прекрасна мисъл какво значи „не се грижете”: „не се измъчвайте с тази грижа, която ви изяжда и ден, и нощ и не ви дава покой нито за минута. Тя показва, че човек се опира на себе си, а е забравил Бога, загубил е упование в Божия промисъл, със свои усилия иска да подреди всичко в себе си, да получи всичко нужно и да запази по свой начин придобитото”. То ест човек, който прекомерно се грижи за своето материално благосъстояние забравя за Бога. И не случайно в същия откъс ние чувамедумите на Спасителя: „Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона (на богатството)” (Мат. 6:24).
Свети Филарет Черниговски разтълкувал така тези евангелски думи: „грижите за земното са престъпни за християнина тогава, когато той търси земното без мисъл за Божия промисъл. Тогава неговите грижи са грижи на езичник, който не е познал истинския Бог и не е имал твърда вяра в Неговия промисъл”.
Често ние сме свидетели на това как осъждат християните, привеждайки като аргумент именно тези думи от Свещеното Писание, съгласно които, християнинът, сякаш е длъжен да бъде убеден аскет и въобще противник на всякаква собственост. Особено често говорят за това най-различни антиклерикали. По отношение на тези хора прекрасно подхождат думите от Писанието: „заблуждавате се, като не знаете Писанията” (Мат. 22:29), защото такова разбиране противоречи не само на буквата, но и на духа на Писанието.
Апостол Павел призовава християнина към труд: „По-добре е да се труди, като върши с ръцете си полезното, за да има що да отделя ономува, който се нуждае” (Еф. 4:28) и също пише в едно от посланията: „който не иска да се труди, не бива и да яде” (2 Сол. 3:10). Плодовете от трудовете принадлежат на човека: „Кой сади лозе, и не яде от плода му? Или кой пасе стадо, и не яде от млякото на стадото?” (1 Кор. 9:7-9).
За християнина трудът придобива смисъл тогава, когато той е благословен от Бога и когато част от неговите плодове се употребяват за добро дело, а не само за удовлетворяване на егоистичните потребности на човека.
„Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” е казал Спасителят (Мат. 6: 33) – с тези думи завършва днешното четиво. И действително, ние трябва правилно да подреждаме приоритетите си: отначало духовното, а после земното. И, според Писанието, това земно ще ни се придаде.
Слава на нашия Бог сега и винаги, и во веки веков!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев