Възлюблени братя и сестри! Днес ние с вас на Божествената Литургия прослушахме евангелското повествование за това как нашият Господ Иисус Христос изцелил двамата Гергесински бесновати. Гергесинската страна се простирала срещу Галилея при Генисаретското езеро. Тази страна била населена с голям брой гърци и сирийци – езичници; иудеи в нея живеели малко. „Срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата” (Мат. 8:28). Защо от „гробищата”? Понеже иудеите не погребвали своите покойници в земята, а ги поставяли в пещери. Тези пещери били толкова пространни, че могли да служат за убежище на хората. Както виждаме в дадения случай – бесноватите, като нямало възможност да живеят в общество, поради своята обладаност, живеели в пещерите– гробници, извън града.
Каква била тази среща? Моля ви по-подробно да разгледаме този момент. „ ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?”. Нека веднага да уточним кой именно произнесъл тези думи: хората или тези, които обладавали техните тела и мъчели нещастниците в продължение на много години? Ние с вас знаем, че човек обладан от бесове не е в състояние сам лично да контролира своите емоции, а понякога и състоянието на своето тяло. Знаем също, че по време, на станалите обичайни, у подобен род хора, пристъпи, с техните уста говорят тези, които обладават техните тела. Откъде, например, могли да знаят тези двама нещастници Името на нашия Спасител и Господ?
Макар да е изминало съвсем малко време от излизането на Иисус Христос на обществено служение. Всъщност не хората се обръщат към Господа, а с техните уста бесовете, намиращи се в тях. Какво говорят те? Ругаят ли Го, или клеветят… Те изповядват Иисус Христос като Син Божи, казвайки: „Иисусе Сине Божий”. Тук ние можем да видим как даже бесовете свидетелстват за въплъщението в човешко естество на Божия Син.
Защо пък казват, че е дошъл преди време? Всички ние с вас знаем и вярваме, че в края на времената предстои Страшният Съд Божи. Когато нашият Господ Иисус Христос ще дойде да съди всекиго според делата му. И в този Страшен Съден Ден, според учението на Църквата, сатаната ще бъде заключен в преизподнята заедно с прелъстени от него и отпаднали от Бога ангели на тъмнината. И бесовете знаят за това и Го изкушават с подобни думи. И веднага Го молят: „ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини”. И рече им: „Идете”.
Гергесинската страна, както бе по-горе казано, била населена с много езичници, и стадото свине, като животни, забранени за юдеите от закона Мойсеев, принадлежало на езичниците. Бесовете знаели, че Господ ще ги изгони от хората, затова и Го помолили да им позволи да влязат дори и в нечистите животни, да ги остави на земята и да не ги праща в ада на вечни мъчения преди Страшния Съд. Те също така лукаво считали, че с погубването на свинете могат да огорчат стопаните им – езичници, та те да не приемат Христос. От този момент в Св. Писание ние ясно виждаме колко лъжовна, несъществена и нищожна е т.нар. власт на тъмните сили в сравнение със Силата Божия. За да влязат в безмълвните животни, им е нужно за това Божието позволение. Дяволът няма власт даже над свинете!
„Още по-малко има над човека, - пише Антоний Велики, - защото трябва да се боим само от Бога, а демоните да презираме и да не се страхуваме от тях”. Но Господ, знаейки за коварния им замисъл, все пак допуска бесовете да влязат в свинете и да ги погуби във водата, за да отвлече гергесинците от привързаността към земните предмети и чувствени удоволствия и да ги накаже за тяхното нерадение за духовните блага.
Но какво станало по-нататък? Пастирите, станали свидетели на Чудото Божие, побързали да разкажат в града на хората за случилото се и с това да се оправдаят пред стопаните на стадото, че гибелта на свинете е станала не по тяхна вина.
Хората, излезли от града, били потресени и изплашени от разказ на очевидците за Чудото, извършено от Господа, и поради маловерие и малодушие умолявали Иисус Христос „да си отиде от пределите им”, сякаш мислейки, че най-лошото ги е отминало.
Нека, възлюблени братя и сестри, по-внимателно да се вгледаме в лицата на хората, които излезли от града, за да молят Желаещият да ги спаси, да не ги спасява. В лицата, изпълнени със страх, Страх пред Чудото, негодувание и гняв. Понеже без тяхно знание, решили да ги спасяват, и те трябвало заради това да търпят материални щети. Не виждаме ли сред тези хора себе си? Но, по мое мнение, ние сме по-зле от тези хора. Те били езичници, ние пък наричаме себе си християни, носители на Великото Име на нашия Спасител. Но сме заменили страха Божий в нашето сърце. Ние се боим от всичко друго, но не и от Бога. За нас просто е станало неудобно да се боим от Бога. Страхът Божий прeдполага Любов към Бога, а Любовта към Бога – това е боязън –страх да не обидиш с грях или непослушание Възлюбления. Светоотеческата мъдрост гласи: „Ако ти не чувстваш в себе си постоянно желание да изпълниш това, което е угодно на Бога, тогава ти си и сляп, и глух, и ням, и без ръце, и без нозе – несравнимо по-зле от разслаблен”.
По-удобен за нас е призивът на западните проповедници: „Повярвай и ще бъдеш спасен”. И повече нищо не трябва да правиш, само повярвай. Свети Филарет Московски пише: „Вярата без дела и делата без вяра ще бъдат еднакво осъдени”,– и по-нататък продължава, – „да вярваме само, че Бог съществува, още не е достатъчно; и бесовете вярват, вярата трябва да се оправдава с дела: такава вяра изисква от нас Христос”».
Нека, възлюблени братя и сестри, да не се уподоваме на малодушните гергесинци, които макар и да станали свидетели на Чудото Божие, но поради страх и земни привързаности не приели Христа. Ние пък, приели Христа, Сина Божи, да не Го изгонваме от собствените си сърца със суеверие, страхом пред земното, чийто източник е врагът на човешкия род. Нека сме верни на своя Божествен Изкупител, Който засвидетелствал Своята Любов със Своята Божествена Кръв, пролята за нас на Кръста, заради нашето избавление от властта на дявола. И нека помним думите на свети Атанасий Велики: „Боящите се от Бога, са по-силни от всички демони”.Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев.