Всеки от нас влиза в досег с ближния и се случва така, че ни се иска не само ние да изпълняваме заповедите, но и нашият ближен. И ако в реалния живот и нашето желание не се сбъдва, ние започваме да роптаем, може би, даже и да осъждаме другия човек, настройвайки се против него.
Днес честваме паметта на пророка Божи Илия, който бил много ревностен пророк, много строго изпълнявал Божиите закони. От житиеописанието е известно, че Господ открил на пророк Илия, че такава строгост не е угодна на Бога. Господ още в Евангелието говорел, че иска милост, а не жертва (Мат. 12:7).
И действително, Бог показал това на пророка с примера с враните, които, както е известно от житието, били много ненаситни и нямали никакво чувство за жалост даже към своите пиленца, защото враните едва излюпили пиленцата си, ги изоставят в гнездото, отлитайки на друго място и обричайки пиленцата на гладна смърт. И същите тези птици, нямащи особена грижа за своите пиленца, не оставили пророк Илия и му носели храна, като в същото време пророк Илия бил много строг по отношение на хората, които, вероятно, се били заблудили, не намерили пътя.
За нас този пример е забележителен с това, че на нас ни се иска всичко да бъде идеално, хората да са идеални… Ние трябва да разберем, че Господ приема човека такъв, какъвто е. Ревността по Бога, която проявявал пророк Илия, може отчасти да ни послужи за пример, но към тази ревност и строгост е необходимо да прибавим милосърдие, състрадание, разбирането, че не само ние можем да грешим, но и другият човек. Без грях е само Бог, само Той не греши.
Би ни се искало да ви призовем, когато влизате в досег с ближния, с другия, да не подхождате строго към неговите недостатъци, може би, даже страсти, да обръщате внимание на самите себе си. Погледнете на ближния като в огледало, виждайки в ближния самите себе си и стараейки се да изправяте тези недостатъци, които забелязвате.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев