“И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им. А на мръкваме приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна. Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат. А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби. Той рече: донесете Ми ги тука. И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците - на народа.
И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша; а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца” (Мат. 14:14-21). Така че имало петнадесет хиляди души. И ето пет хляба и две риби. Не само се заситили, но останало и за следващия ден.
Разбира се, това е чудо. Разбира се, само Господ твори чудеса. Но на Бога е угодно така, че тези чудеса да сe случват чрез хората. И ето какво предшествало това чудо? Първо, че у тези хора, у петнадесетте хиляди, имало желание да следват Господа и да слушат това, което Той им говори. Без това желание те не биха могли да станат участници в това чудо. Това е първото, което трябва да отбележим. Второто е, че Господ ги съжалил. Това говори, че Господ винаги състрадава на човека в неговата нужда: в глад, в болести, в някакви загуби.
Понеже ние много често сякаш се отчайваме, забравяйки, че Господ знае всяка наша нужда и винаги ни съчувства.. Но поради нашето маловерие ние пропускаме това и мислим, че от някакви наши усилия зависи отношението на Господа към нас. Всъщност – не: Той винаги, от самото ни раждане, както ни е обичал, така и ни обича. И ние виждаме че апостолите се обърнали към Него. Защо? Понеже и те също съжалили хората – казват: „Разпусни ги, защото вече е късно, нека си купят храна”. Те проявили състрадание, те вече се научили да проявяват милосърдие. И ето тези две милосърдия се съединили: Божественото и апостолското. А какъв е резултатът? Христос казва: „А вие им дайте да ядат. Понеже много често ние можем да помогнем сами, но прехвърляме това на другите. А Богу е угодно ние самите да вършим дела на милосърдие, които са нужни не само на този човек, заради когото правим това, а, преди всичко, за нас самите.
И апостолите били пълни с решимост да изпълнят думите Господни, виждаме това. Казва им: донесете риба, хляб, – те донесли, – всичко направили, както Той заповядал. Той се помолил, благословил: започнали да раздават рибата (и хляба), а те се преумножават – и нахранили всички. Ето това съвместно усилие на човека и Бога на гръцки се нарича синергия: двете енергии, на човека и Бога, се съединяват заедно, тогава се получава винаги чудесен резултат. Понеже винаги, до каквото се докосва Сам Господ, – това винаги е чудесно, това винаги е чудесно явление. Трябва само да видим това. И ето Господ явил това чудо. И, разбира се, много е важно и да се уповаваме на Бога, и несъмнено да вярваме в Него, да не се съмняваме, че за Него това е възможно, – и тогава чудесата ще се явят.
В нашия живот също от време навреме ние изпадаме в такава ситуация, която ни изглежда безизходна. Но ако искаме и да се обърнем към Бога, тогава ще намерим изход. – Господ Сам ще изведе човека от тази трудна, както му се е струвала, неразрешима ситуация. Трябва само да Му вярваме, да се надяваме и да помним, че Той не иска някак си да ни изтезава, да ни мъчи – не. Той просто очаква нашето обръщане. Разбира се, всяко събитие от нашия живот – това е тази школа, този урок, който Той ни задава. И ние трябва да научим този урок, да вземем този изпит – тогава нещо ще се измени. Понеже всеки труден момент е също нужен за нас. Децата, когато се учат да ходят, винаги падат, понякога доста боли. А как иначе ще се научат да ходят? – Никак. Друг път просто нямат. Същото е и в живота на възрастните, и в духовния живот. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев