В имeто на Отца и Сина и Светия Дух! Това, което днес чухме в евангелската притча, ни е познато от реалния живот. Някакъв човек решил да вземе кредит и заел доволно голяма сума, без да отчита своите възможности. Кредиторът го вика и изисква да върне взетото: „Или ще продам цялото ти имане, и жена ти с децата ще продам, за да погася дълга” – казва той на длъжника. Нравите в това време били сурови. Длъжникът пада в нозете му и го моли да почака малко, обещавайки да върне дълга. Кредиторът го съжалил и му опростил дълга.
Струва ни се, че би трябвало този човек да е обзет от голяма радост и благодарност. Той излязъл опростен и изведнъж на улицата видял човек, на когото някога бил заел малка сума. Повикал последния, той високомерно изисква от него да му върне парите. „Моля те, нямам сега у мене пари, потърпи малко, ще ти ги върна” – отговаря беднякът. Но неотдавна опростеният казва на своя длъжник: „Не! Или върни дълга сега, или ще лежиш в затвора, докато не върнеш всичко до последния грош”.
Очевидно, хора, възмутили се от постъпката на немилосърдния длъжник, разказали за това на този господин, който опростил дълга. Възмутил се господинът: „Как може така! Повикайте го тук!” Изплашил се човекът, бързо се изпарило високомерието му. „Неблагодарник! Аз ти опростих целия дълг, всичко, което ми дължеше, защото чух молбата ти, видях твоите жена и деца. Какво правиш ти? Нещастникът, на когото някога си заел мизерна сума, хвърляш в тъмница, лишаваш от всичко!” И господинът дава указание на своите слуги да държат длъжника в затвора, докато не изплати цялата сума. И Спасителят завършил тази притча с думите: „Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му” (Мат.18:23-35).
Колко е присъщо това на нашия съвременен живот! Ако всеки от нас се обърне към своята съвест – особено пък този, който се мисли за праведник – и прелисти книгата на своя живот, ще види огромно количество неправди, беззакония и грях. Изглежда че човек е започнал да се кае, да търси прошка от Бога, да идва в храма. Той започва по-малко да забравя за тези дългове-грехове, които са в него, и започва да прилича на този неблагодарен човек, на когото са опростили дълга, но самият той не сторил това. И колко пъти ние виждаме нещо подобно? Такива „праведници” и „праведнички” често започват да учат всички – и тези, които са край тях в храма, и патриарха, и митрополита, които според тях не вършат нещата, както трябва. Но такъв „праведник” забравя за чутата днес притча. Припомни си, вгледай се в себе си, в своя живот. Възможно е там да има безчетно количество грехове и отстъпления. Ти, както по-рано, считаш себе си за праведник? Сведи глава пред Бога и се опитай да се покаеш за своите съгрешения. Бог няма да ти иска сметка за другите, ти отговаряш за своя живот.
Трябва да се научим да прощаваме. Това е подвиг. Ние знаем, че в семейния живот често се случват караници между мъжете и жените, между родители и деца. Колко трудно е после да кажеш простата дума „прости”, нали всеки иска да се самоутвърди и да остане прав. Но как да стане това? Застани пред Бога и ще видиш не своята правота, а голота с безчислени рани. Прочетете още веднъж тази притча, и нека образът на немилосърдния, опростения, а после жесток, кредитор да застане пред нас. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев