Днес Светата Църква тържествено възпоменава намирането на Кръста Господен. Това радостно събитие последвало, както е известно, три века след Възкресението на Господа и се случило благодарение на усърдието на светата царица Елена, майка на равноапостолния цар Константин.
Кръстът има важно духовно значение за всеки християнин. Ненапразно Църквата е избрала за втори от дванадесетте, най-големи празници от църковната година именно споменът за въздвижението на Кръста, та отново и отново да ни напомни не само за тази светиня, но и за нашето предназначение – да бъдем наследници на вечния живот. За това от Твореца ни е даден този временен земен отрязък. В християнството има такова понятие – „носи кръста си”, т. е. всичко, което срещаме по житейския си път, всички най-различни обстоятелства, ние можем да обърнем във вреда или за полза на душата
Кръстът Христов напомня на човека за необходимостта да принесе своя живот, своите мисли и чувства в жертва за послушание на Този, Който беше „послушен дори до смърт, и то смърт кръстна” – т. е. на Бога (Филип. 2:8).
Църквата с кръста Господен украсява храмовете, в дома на християнина непременно има разпятие; всеки християнин носи на гърдите си кръстче. Вярващите осеняват себе си с кръстното знамение, за да помнят през цялото време, че Спасението е възможно само чрез кръст и самата смърт на Христа Спасителя сочи това.
Кръстът, който трябва да носим, са всички трудности в нашия живот: болести, скърби, обиди. Господ е казал: „Възлюби ближния си като самия себеа си”, защото често нашите скърби са от ближните. Кой повече от всички ни причинява скърби? Тези, които най-много обичаме: внуците, децата, мъжете, жените. Но тази скръб трябва да поносяме със смирение.
Кръстът бил най-страшното и позорно оръдие за мъчения и смърт, но чрез разпятието и възкресението на Христа е станал за всеки от нас оръдие за спасение. Нека помним на каква цена сме изкупени от греха и какво бъдеще Бог е приготвил за живеещите според Неговите заповеди.
Превод : Иконом Йоан Карамихалев