В името на Отца и Сина и Светия Дух! В днешното евангелско четиво се говори за най-главното, което отличава християнството, най-напред, от ветхозаветното отношение към Бога, и, второ, от всички останали религии.
Само в християнството имаме такава съвършено противоестествена за човека заповед – да обичаме своите врагове. И ето някаква перифраза на централната заповед от Ветхия Завет: „не прави на другия това, което не искаш за себе си”.
Разказват, че веднъж един равин бил спрян от разбойник ли, от луд ли, който му казал: „Докато аз стоя на един крак – ти ми изложи своето учение”. Равинът запазил самообладание и казал: „Не прави на другия това, което не искаш за себе си. Останалото са коментари, върви да се учиш”.
И ето, в Новия Завет ние виждаме много подобни думи: „Постъпвай с хората така, както искаш те да постъпват с тебе”. Изглежда че, разликата като цяло е несъществена. „Не прави” и обратното – „постъпвай”. Но всъщност тук, разбира се, има радикално друго отношение. „Не прави” – може, така да се каже, стой там настрани, не прави нищо, макар равнодушието също не е много добро. Но ето тук активен е именно призивът: „Постъпвай”. „Постъпвайте с другите така, както искате да постъпват с вас”.
При всяка постъпка, всяка сложна колизия, ситуация: някого си осъдил, на някого не си откликнал, нещо си направил – веднага се постави на мястото на този човек: как би искал с тебе да постъпят? И тогава всичко ще стане ясно.
И следващите думи, разбира се, са съвсем фантастични: „Ако давате назаем, не очаквайте да ви върнат обратно”. Разбира се, да живеем в този свят така е съвсем невъзможно. Както да обичаме всички врагове, да благотворим на тези, които ни ненавиждат, и така нататък, и така нататък. Защо Господ ни говори такива странни думи? Господ ни дава вектора на нашия живот. Много евангелски думи са съвършено нереалистични в нашето време, но, те, обаче, не са безсмислени, защото ни дават не рецепти, те ни дават някакъв принцип, те ни дават някаква насока на нашия живот.
Насока към безкрайното съвършенство. „Бъдете съвършени, както е съвършен Небесният ваш Отец” и „бъдете Негови синове” – ето така Иисус неслучайно ни нарича братя: „Иди и кажи на братята Ми” – казва Той на Мария Магдалина след Възкресението. Това говори, че ние действително постигаме това осиновление, както казва ап. Павел: „Не аз живея, а Христос живее в мен” – когато именно се движим в тази посока. Посоката е безкрайна. Законът може, по принцип, при най-големи старания някак да изпълним, а ето тази заповед вече навярно не е възможно. Но да се движим в тази посока е възможно.
И ето мисля, че днешният призив насочен към всички нас, трябва да бъде чут от нас, за да го пазим в сърцата си. Може би нещо сме забравили, може би, нещо въобще не сме си припомнили, но ето това е нужно да запомним – ето това евангелско място: шеста глава от Евангелието от Лука, 31–36 стих. „Постъпвайте с хората така, както бихне искали да постъпват с вас”.
Нека Господ ни помогне да възприемем сериозно, да го поставим в сърцето си като някакво много важно, скъпоценно наставление. Безумно трудно за изпълнение, но абсолютно необходимо за християнския живот. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев