Днес ние четохме евангелската история за изцелението на гадаринския бесноват – на човека, дотолкова тежко обладан от бесове, че „го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците” (Лк. 8:29). Както узнахме от Евангелието, в този човек се намирал цял легион от бесове.
Господ от човеколюбие извършва чудо – изгонва цялото това бесовско пълчище. Бесовете молят да им разреши да се вселят в стадото свине, пасящи недалеко. Господ им позволява и „като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави” (Лк. 8:33). Този детайл е прекрасен пример за това как злото може да направлява всичко и всички само в една насока – към страната на хаоса и последващата гибел.
Слухът за чудесното изцеление веднага се разнася по околността, жители на града пресрещат Христос и… Го молят да напусне тази земя. Би трябвало хората да се радват, че е изцелен техният съотечественик, страдал толкова дълго и тежко. Но това не станало. За да разберем причината за такова отношение на гадаринските жители към Спасителя, трябва да обърнем внимание на един много важен детайл, посочен в Свещеното Писание – стадото свине.
Съгласно Мойсеевият закон свинята се считала за нечисто животно и на евреите се забранявало да я употребяват за храна. Жителите на тази местност не само употребявали свинско за храна, но и сами държали стадо. Това било предосъдително от гледна точка на ветхозаветното благочестие.
Жителите на тази местност не можело да бъдат наречени благочестиви. Когато Господ дошъл при тях и извършил чудо, те Го помолили да си тръгне. Понеже в светлината на Божественото съвършенство много добре щели да бъдат видяни собствените им грехове и недостатъци. Животът, който те водели, напълно ги устройвал. Те прекрасно си живеели в грях и не искали нищо да променят. Техният светоглед се изменил дотолкова, че те вече не се радвали на изцелението на този бесноват човек, а разглеждали всичко в материален аспект, пресмятайки загубите от гибелта на стадото.
Господ извършил чудо. Обръщането на Бога към човека – това винаги е чудо. Господ призовава човека да измени своя живот и да направи крачка към Него. За това трябва да осъзнаеш собствената си греховност, своето паднало състояние и необходимостта от спасение. По думите на един съвременен богослов, за да осъзнаем необходимостта от спасение, нужно е, най-напред, да осъзнаем своята собствена греховност. И Господ непременно ще помогне на човека, търсещ спасение. Свещеното Писание казва: „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене” (Откр. 3:20). Главното е грижите на този век и удобството на живота в грях да не станат препятствие, пречещо ни да приемем Господа.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев