В името на Отца и Сина и Светия Дух! Братя и сестри, днес Светата Църква възпоменава и молитвено прославя винаги виждащите лицето на Небесния Отец (Мат. 18: 10) – светите Ангели Божии.
Когато честваме паметта на светите хора, обикновено знаем как е протекъл техния живот, с какво е знаменателна тяхната дейност. За Ангелите ние знаем сравнително малко, защото Свещеното Писание ни дава представа за духовния свят само в тази степен, каквато е необходима за нашето спасение, за нашето приближаване към Бога.
Какво знаем за живота и дейността на Ангелите?
Ангелите – това са безплътни духове и разумни същества, които стоят пред Престола Божи и непрестанно славословят Господа Вседържителя.
Благоговейното съзерцание на величието на Твореца е за Ангелите източник на постоянна радост. В книга Иов се говори, че, когато Господ сътворил земята, всички синове Божии възкливали от радост (Иов. 38:7), а Светата Църква ежедневно с думите на Песнопевеца призовава: “Хвалете Го, всички Негови Ангели, хвалете Го, всички Негови воинства!” (Пс. 148:2).
Съзерцавайки Славата Божия, Ангелите ревностно служат на Бога и възвестяват на хората Неговата света воля. Така, Ангелите служели на Иисуса Христа по време на изкушението Му в пустинята; Ангел се явил да подкрепи Спасителя в Гетсиманската градина; Ангел възвестил на Захария зачатието на Предтечата; Архангел Гавриил се явил на Пресветата Дева Мария и възвестил за предстоящата раждане от Нея на Спасителя; многочисленото войнство на Ангелите славословило Христовото Рождество; Ангели възвестили на мироносиците за Възкресението Христово, а на апостолите при Възнесението на Христа на Небето за Второто Му Пришествие.
От целия сонм на ангелските сили най-близо до нас са Ангелите Пазители. Според учението на Православната Църква, такива Ангели ни се пращат в тайнството Кръщение на всеки човек. Те ни съпътстват и ни пазят по целия ни житейски път.
Макар понякога и да забравяме за своя Ангел, не му се молим, отдалечаваме го от себе си със своите грехове, оскърбявайки неговата светиня, но той, кротък и тих, се старае отново да ни насочи към пътя на добродетелта. Стремежът към добрите дела, молитва и покаяние се раждат в нас не без помощта на Ангела Пазител. Ето той постоянно ни зове към Бога и насочва към спасение, предпазва от греха и съблазънта, помага да се борим с изкушението. Ако пък паднем в прегрешение, Ангелът Пазител се отдалечава от нас по време на нашата неразкаяност, плаче за нас, моли Бога за нас Той да позабави Своето наказание, заслужено от нас, и в същото време не престава да безпокои нашата съвест с цел да пробуди покаяние.
„Защо стоиш тук и плачеш?” – попитал веднъж преподобни Нифонт юноша, стоящ пред вратата на един дом и плачещ. „Аз, – отговорил юношата, – съм Ангел, пратен от Господа да пази човека, който пребивава вече няколко дни в този безнравствен дом, стоя тук, защото не мога да се приближа към грешника, плача поради това, че губя надежда да го доведа до пътя на покаянието”. Така скърби и плаче за нас нашият Ангел Пазител, когато се предаваме на греховете. Ако пък ние се отвръщаме от греховната сквернота, искрено и чистосърдечно се разкайваме и се предаваме на плач и съкрушение за своите грехове, обичащият ни Ангел Пазител се радва на нашето обръщане.
Човешката природа, както и ангелската, притежава разум и воля. И затова ние имаме всички възможности запостигане на съвършенство. Ако човек, изпълнявайки повелението на Твореца, насочва своята воля към доброто, слави Господа с целия си живот, с цялото си същество, радостно служи на Бога и хората, тогава още в този живот той става ангелоподобен.
Господ ни заповядва: бъдете съвършени, както е съвършен Небесният ваш Отец” (Мат. 5: 48). В какво се състои християнското съвършенство? Съгласно учението на светите отци: най-съвършеното и велико дело, което може да желае и постигне човек, е сближението с Бога и пребиваване в единение с Него. Това е пътят на ангелското съвършенство, но той е достъпен за всеки от нас. Това е пътят, по думите на преп. Серафим Саровски, на придобиване на Духа Святого, без Когото и няма и не може да има спасение за никого.
Благодатта на Светия Дух се придобива, когато вършим добро за слава Божия (1Кор. 10: 31). Не ни принася никакъв плод това добро дело, което извършваме от тщеславие или заради самото добро, а не заради Христа; защото добродетелите и подвизите сами по себе си не принасят на човека доброто на Царството Божие, което е вътре в нас (Лк. 17: 21), но произтичащото от тях смирение. „Смирението и раждащото се от него покаяние са единственото условие, при което се приема Христос! Смирението и покаянието са единственото нравствено състояние, от което може да пристъпим към Христос!” – пише в своите творения свети Игнатий (Брянчанинов).
В какво се състои християнското смирение и какви са средства за неговото придобиване?
Смирението е самоунижение пред Бога и хората – при искрено осъзнаване като съвършена във всичко зависимост от Бога, така и на нашата нравствена увреденост, на слабостите, на недостатъците, на греховността и виновността. Свети Варсанофий Велики казва, че смирението се състои в това в никакъв случай да не се смятаме за нещо, във всичко да отсичаме своята воля, да се подчиняваме на всички и без смущение дапонасяме тонва, което ни застига отвън, считайки себе си поради своите грехове достойни за всякакви унижения и скърби.
Смирението е колкото важно, толкова и трудно. Според указанието на светите отци, за придобиването на смирение е полезно размишлението за Божието величие и за нашето
нищожество, за всецялата ни зависимост от Бога. Към смирение привежда и честото разглеждане на нашите недостатъци, слабости, грехове, които у нас винаги са много. Преподобни Йоан Дамаскин съветва за придобиването на смирение да не обръщаме внимание на греховете на другите, да не подчертаваме слабостите, недостатъците на другите, никого да не подозираме в нещо лошо, напротив, всичко да обръщаме към добрата му страна, слабостите да извиняваме, помнейки своите слабости, никого да не презираме, да считаме себе си за по-грешни от другите; също извършването на всяко добро дело да приписваме на Божията помощ, а не на своята ревност и трудове; във всички постъпки да спазваме простота и постоянно да се молим на Бога да просвети нас, помрачените, за да видим своите слабости и грехове, и да ни дарува чувство на смирение.
Ежедневно, ежечасно Господ ни поставя пред избор: да изпълним заповедта Му за смирение или да я нарушим, да постъпим по съвест, макар понякога и това да не е лесно, или да сподавим нейният глас в сърцето. И ние, ако искаме да придобием смирение, за да влезем във вечния Живот, трябва винаги да се вслушваме в гласа на Небесния Отец, призоваващ ни чрез съвестта и светите заповеди. Всеки път, когато ни се случи да послужим на Бога, изпълнили Неговата заповед, нека си припомним, че ние сме воини на Великия Пълководец – Христа Спасителя. Нека помним, че ние не сме самотни в битката с врага на човешкия род. С нас е цялата Небесна Църква, всички Ангели и Архистратигът Божи Михаил. Нека се обръщаме към тях за помощ, вярвайки, че тя ще последва незабавно по пътя към Царството Небесно. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев