В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес, скъпи отци, братя и сестри, ние празнуваме Въведение в храма на Пресвета Богородица. И това за нас е повод да се замислим какво значение в нашия живот има Божият храм.
Но, преди всичко, да кажем няколко думи за това какво означавал храмът по време на Господа Иисуса Христа за жителите на Израилската земя. На цялата Израилска земя имало само един храм – Йерусалимският. И за да го посетят, жителите на Израил всеки път трябвало да преодоляват далечни разстояния. За да дойдат от Галилея в Йерусалим, трябвало да пътуват няколко дни. За дойдат в Йерусалим от Йерихон, също се налагало да пътуват няколко дни и този път не бил безопасен. То ест пътуването към храма за мнозинството жители на земята Израилска, с изключение на жителите на Йерусалим, било съпроводено с големи трудности, с големи загуби на време, с разход на енергия, а също така и с възникващи по пътя опасности. И въпреки това хората, макар и веднъж годишно (а някои благочестиви израилтяни и няколко пъти в годината) идвали на големи празници в Йерусалимския храм, за да принесат жертва за своите грехове и чрез тях да получат опрощение от Бога.
При Йерусалимския храм съществували школи и училища. И някои благочестиви юдеи отдавали своите деца за обучение от старците, за да разбират те закона Божи.
Както ни разказва църковното Предание, Пресвета Богородица, родила се от престарелите родители Йоаким и Анна, дарувана им като късен и заслужен дар, дарувана на цялото човечество като Тази, на Която било съдено да стане Майка на Самия Въплътил Се Бог, тригодишната Отроковица била доведена в храма Божи, за да се научи тук на закона Господен. И както разказва Преданието, Тя с готовност тръгнала по стъпалата на храма към първосвещеника, била въведена в храма Божи и прилежно изучавала Свещеното Писание.
В наше време храмовете в повечето случаи се намират близо до нас и не ни се налага да преодоляваме дълги километри път. На пътя към храма не дебнат опасности от физически характер. Макар, разбира се, твърде много духовни опасности се изправят пред всеки човек, който застава на пътя, водещ към храма. И тези опасности ни са добре известни. Това е, преди всичко, духът на този свят, който с всички сили се старае да отвърне човека от храма. Това са и различните секти, които се опитват да внушат на човека, че истината не е в Църквата Христова, а някъде в други съобщества, и многото други опасности, които е невъзможно да изброим.
Но именно заради всички тези препятствия, срещащи се по пътя, мнозина хора не идват в храма. И даже тези, които идват в храма от любопитство или по волята на обстоятелствата, понякога остават глухи за това, което тук се извършва, защото не разбират или езика на богослужението, или смисъла на това, което става в храма.
Ето защо е така важно от най-младенческа възраст да се въвеждат в храма Божи нашите деца, без да се чака моментът, когато те самите ще пожелаят това.
Някои светски хора сега казват: „Защо трябва да водим децата в храма, да ги заставяме да стоят на службите, нали това е насилие над личността. Нека да почакаме, докато детето порасне и само избере да ходи ли в храм или не, и храма на каква конфесия да посещава. Това напълно ще съответства на сегашните представи за свободата на човека и за свободата на съвесттта”.
Но това съвършено не съответства на учението на Църквата, защото Църквата напомня на всички родители, че детето се нуждае не само от материална храна, но и от духовна. Нали не чакаме детето да навърши пълнолетие, за да започнем да го храним, а разбираме, че детето се нуждае от храна много преди то да започне да иска да се храни и да се научи да избира между това какво му харесва и какво – не.
Нещо повече всички, които са възпитавали деца, знаят: това, към което детето привиква в детството, му допада и по-късно, през целия му живот. С каквото са хранели детето в детството, това то, по всяка вероятност, много охотно ще яде и като стане възрастен.
Същото е и с духовната храна. Ето защо Църквата още в ранните етапи на своето битие е взела решение, че към Тайнството кръщение могат да бъдат допускани младенци – не поради тяхната вяра и не по техен избор, а по вяра и избора на родителите.
Именно затова Църквата наставлява всички родители, че е необходимо да възпитават децата в християнската вяра, от самото младенчество да ги приучават към атмосферата в храма, да ги въвеждат в храма Божи така, както родителите въвели Пресвета Богородица в храма Йерусалимски, та детето да се чувства тук добре, да му харесва тук и атмосферата в храма да бъде за него обичайна.
Но родителите трябва да бъдат много внимателни как расте детето, какви симптоми проявява по отношение към храма – харесва ли му тук или не много, разбира ли това, което става или не съвсем. И според това как се формира в детето съзнателно възприятие за света, то трябва да включва в себе си Бога и Църквата като неотменни съставни части на неговия мироглед. Следва и да научим детето не на това, че Бог наказва за непослушание родителите, а, преди всичко на това, че Бог обича всеки човек и че във всеки момент от живота човек може да се обърне към Бога, включително и тогава, когато съгреши.
Ето защо, когато децата встъпват в съзнателна възраст, обикновено на седемгодишна възраст те се приканват към участие в Тайнството на изповедта, та не само да приемат вътре в себе си Тялото и Кръвта Христови, но и да възрастват в духовното усъвършенстване, да разберат, че даже на ранните етапи от живота човек е способен към извършване на грях и, следователно, се нуждае и от очистване.
Църквата в продължение на векове е изработила този начин на възпитание, който и днес тя предлага на всички родители-християни. Но много е важно с доверие да се отнасяме към Църквата, да довеждаме своите деца в храма, не за постоят на службата и да се причастят, при това не разбирайки какво е станало, не оценили този дар, който са получили, а е важно да възпитаваме в тях съзнателна вяра, за да разберат за какво е нужна Църквата, за какво Господ Иисус Христос е пострадал и умрял на кръста; не само да осъзнаят с ума си, но и да усетят със сърцето си, че без Божията благодат няма дар оцелеят в този свят.
Така се е предавала християнската вяра от поколение на поколение. И задачата на нашето поколение е да предаде тази вяра на нашите деца, внуци и правнуци, за да се приобщят и те към тази благодат, към която ние се приобщаваме в храма Божи.
Нека молим нашия Господ Иисус Христос да ни дава разум и сили да възпитаваме нашите деца. И нека молим Пресвета Богородица, Която в младенческа възраст била въведена в дома Господен да ни помага и да въведе нашите деца в храма Божи, да ги приобщи към Божествената благодат и да насочи към пътя, водещ към спасение и към Царството Небесно. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев