В името на Отца и Сина и Светия Дух!.Днес, братя и сестри, на Божествената Литургия ние чухме притчата на Христа Спасителя за безумния богаташ. Този човек е наречен безумен, защото не разбирал смисъла и значението на този живот, който му дарувал Господ.
В притчата се разказва как този човек получил богата реколта. Нямайки къде да сложи всичко събрано в полето, той започнал да говори на самия себе си: „Ще съборя старите житници и ще построя нови.Ще ям, ще пия и ще се веселя, защото натрупах много блага”. „Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога." (Лк.12:20-21).
Сега сме в периода на Рождественския пост и трябва отчетливо да разберем защо този пост е установен в Църквата. С тази притча Светата Църква ни говори за едно от значенията на поста. Оказва се, ние не за себе си трябва да живеем, а да богатеем в Бога. Ние трябва да се замислим: „За какво живея? Какво добро и полезно върша в този живот?" Това не са празни въпроси, те трябва да ни вълнуват ежедневно. Бог трябва да стане за нас най-главното в този живот, ние трябва да насочим всички свои стремежи към Него, постоянно да размишляваме за Него. При това всеки от нас трябва да помни, че стремейки се към Бога, служейки Му, не трябва да забравяме за тези хора, които ни заобикалят в ежедневния живот. Понеже как може да обичаме Бога, без да обичаме заобикалящите ни хора.
За това преди почти хиляди години е говорил апостол и евангелист Йоан Богослов, за това, че е невъзможно да обичаш Бога, без да обичаш човека. Ако ние желаем постоянно да не забравяме за Бога, ние трябва да не забравяме тези хора, които живеят редом с нас, и да помагаме на тези хора. Често човек се нуждае от най-малкото, от това, което всеки от нас може да даде на този човек. Мнозина мислят: „Аз бих помогнал на другите, но самият аз нямам нищо. Добре бил този евангелски богаташ – той получил голяма реколта. А аз какво мога да дам, какво да отделя?" Братя и сестри, а нима не можем да отделим добър, ласкав поглед? Защо няма в нас доброта, любов към човека, които трябва да бъдат в нашето сърце? Вместо любов – проява на егоизъм, безразличие, безчувственост. Не трябва да живеем така, особено в дните на поста. Ние се боим да се облажим с късче месо или с глътка мляко, но в същото време ще „изядем” жив човек и не се замисляме за това. Нека да спазваме поста във всичко и, преди всичко, в това, на което ни учи днес Светата Църква. Нека се стремим да богатеем в Бога. Господ да стане център, стожер на нашия живот. И, стремейки се към този център, да не забравяме за хората, които се намират редом с нас.
Всички ние трябва да преминем попрището на Рождественския пост с полза за самите себе си. И с радостно чувство и с подготвени сърца да посрещнем празника Рождество Христово. Всички ние трябва да станем тези ясли, в които да лежи въплътилият Се Господ. Това не е проста задача, и за нея не можем никога за един миг да се подготвим. Затова в продължение на 40 дни Светата Църква ни подготвя за идването в нашите сърца на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Затова неслучайно именно през Рождественския пост Църква предлага на нашето внимание евангелската притча за безумния богаташ. Нека не се уподобяваме на този човек. За не се стремим само да се устроим добре и щастливо в земния живот. Не е в това смислъът на нашия живот. Не за себе си, а в Бога трябва да богатеем.
Да даде Бог тази притча да ни подтикне не само в дните на Рождественския пост, но и през всички дни на нашия земен живот да се стремим да богатеем в Бога. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев