В името на Отца и Сина и Светия Дух! Чухме притчата за богатия юноша (Лк. 18:18-27)… Навярно, у мнозина възниква въпросът: „За какво богатство говорите? Какви богаташи сме ние?” Може би, даже не винаги парите стигат за най-необходимото. Но нали става дума не само за това, че човек, имащ богатство, раздал всичко и последвал Христос. Често става съвсем иначе. Богати или бедни, ние се стремим към едно: богатият иска да преумножи своето богатство, а бедният – се стреми към богатство.
Но случва се да имаме най-необходимото и да няма нужда да се стремим към повече. Често нашите стремежи са неразумни. И нерядко, колкото по-богат става човек, толкова по-обеднява душевно. Като правило, развива се скъперничество и стремежът към богатство стеснява готовността за живот по Бога. Каква ти там служба – трябва да отида да развъждам повече крави, нямам време за служба. А може би ти е нужна една крава, за да изхранваш семейството? Не, трябва да са три-четири, за да има печалба.
Има притча за богат човек, който получил голяма реколта (Лк. 12:16-21). Той мислел да разруши старите житници, да построи нови, да ги напълни със зърно и да се весели дълги години. „Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?” Някой ще каже, какво да се уча да живея бедно ли? Не, трябва да се живее нормално, трябва да се трудим и възпитаваме деца. Децата са винаги най-голямото богатство и най-голямата радост.
Така ето, пак говорим за богатство. Христос е казал: „Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях” (Мат. 6:28-29). Така и ние трябва преди всичко да живеем според правдата Божия и няма да останем голи и гладни. И храна ще имаме, и дом, ако живеем с вяра, а не се стремим само към външното. Но ако нямаме Божието благословение, тогава никакви икономически, социални, политически сили няма да могат да решат въпроса за благополучието на човечеството. Благополучието е там, където се изпълняват законите, дадени на хората от Бога.
Затова нека се молим, нека възпитаваме децата, внушавайки им любов към Бога и Неговите закони. И тогава бавно ще започнем да се възраждаме, да станем духовно крепки, в което Господ да ни помага. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев