„Моли се, Андрее, на Повелителя на всичко да дарява мир на вселената.”
Скъпи отци, братя и сестри! Сърдечно ви поздравявам с празника в чест на свети апостол Андрей Първозвани. Бих искал заедно с вас да поразмишляваме за значението на апостолския подвиг, на апостолския труд. Защо така обичаме празниците в чест на светите апостоли? Защо почитаме техните трудове и с особено внимание се отнасяме към тях? По една проста причина. Господ така определил и замислил спасението на човека, че когато било ясно, че човечеството не може да даде това, което би примирило човека с Бога, би го освободило от греха, проклятието и смъртта, се въплътил Синът Човечески, Христос Спасителят. И бидейки въплътен Бог, Логос, второто Лице на Светата Троица, чрез Когото били създадени целият наш свят, слънчевата система, звездите, изпълнил всяка правда, живеейки като човек, търпейки и жажда и глад и студ. Бидейки изкушаван от дявола и от много хора. Но Той като Бог ни е донесъл Нов Закон, закона на любовта, който отменил Закона на пророк Мойсей, изпълнил го и му придал духовен смисъл.
Но Христос изпълнил всяка правда избрал 12, а после още 70 апостоли, като ги запознал с всичко, което трябвало да знае човек за своето спасение. Той заедно с това не започнал да се занимава с устрояването на Църквата на земята, а възложил това на апостолите. И принасяйки Себе Си в жертва Кръстна, възкръснал от мъртвите, победил смъртта, възнесъл Се на небето, а апостолите получили благодатта на Светия Дух на празника Петдесетница. Те, изпълнили се с тази благодат, започнали да проповядват по целия свят словото Христово. На тези хора, които могли да възприемат това слово, на образованото, цивилизовано общество, което тогава съставлявало Римската империя. Но ние знаем, че апостол Андрей Първозвани излязъл извън границите на тази империя и продължил да проповядва на Киевските възвишения. Ние знаем, че апостол Тома също излязъл зад пределите на тази империя и проповядвал и в Етиопия, и в Индия.
Ние знаем, че апостол Матей също излязъл зад пределите на империята и проповядвал в днешна Средна Азия на територията на Узбекистан и Таджикистан. Апостолите разнесли словото Христово по целия свят. И благодарение на техните трудове, благодарение на тяхната самоотверженост, благодарение на всичко това, което те претърпели, ние имаме с вас тази блага вест. С Христос сякаш бил включен механизмът на човешката отговорност за бъдещето на света, за бъдещето на човека. Понеже Бог не започнал да насажда със сила Своето учение, а го отдал в ръцете на хората, чрез апостолите, които предложили това ново учение Христово на целия свят.
И минало немного време, и християнството станало държавна религия, която започнала да влияе върху политическия и икономическия живот на страните. Именно християнството освободило жената, и всичко това, целият този прогрес, на който сме свидетели ние с вас – всичко това е резултат от творческата енергия на Светия Дух, Който действал чрез просветеният от Христовото учение народ. И ние трябва да сме благодарни и на Христос, и на апостолите за това учение, което те разпространили. Учение, което ни оживотворява за трудови подвизи в нашия ежедневен живот.
Затова и почитаме апостол Андрей, който пръв откликнал на призива на Христос. Който възприел този призив с цялото си сърце и оставил всичко, което имал. И всеки от апостолите оставил всичко и тръгнал след Христос, виждайки, че Неговото Царство не е земно, а Небесно. Те Го последвали без съмнения и без колебания. Да даде Бог тази апостолска мисия, която ни оживотворява, да проникне и в сърцето на всеки от нас. За да изпълняваме заповедите Христови и заедно с това да бъдем също мисионери, та словото на Христовата истина, чрез нашия живот, чрез нашите дела, чрез нашето слово да бъде да достигне до заобикалящите ни хора, до нашите родственици, близки и далечни. Та всеки да каже: „Ето той или тя живеят според заповедите на Христа и вижте — колко е спокойно с тях, колко е прекрасно и забележително. Аз искам в моето сърце също да живее Господ”. Това е главната задача на нашия живот! И ние със смирение трябва да се стараем да изпълним това, колкото и да ни е трудно, но трябва да се постараем да бъдем образец във всичко: на дело, на думи, в живота за хората, които живеят заедно с нас.
Нека застъпничеството на апостолите Христови да бъде наша защита и помощ! Та, вглеждайки се в техния живот, да изживеем и своя живот осмислено и да използвамевремето, за да изпълняваме заповедите на Христа, и когато застанем пред Господа, Той да ни каже: „Добри и верни рабе! Влез в радостта на своя Господ!”
Превод: Иконом Йоан Карамихалев