Скъпи братя и сестри! Светостта не може да се укрие. Тя е свещ, поставена на светилник, и град, стоящ навръх планина. Светостта преодолява разстояния между хора и епохи. Такъв е Николай Чудотворец.
Ако между светиите имаше място за завист или съревнование за хорската почит към тях, мнозина биха гледали свети Николай изпод вежди. И още как! С такова масово почитание на всички континенти не всеки ще се похвали. Но завист между светиите, разбира се, няма. Сред тях царува молитвата и искрената любов. А ето ние, странници и пришелци, извървяващи своя земен път, имаме сериозна тема за размисъл.
Причината за масовото и многовековно почитание на Николай Чудотворец е в неговото вътрешно богатство, макар той така изкусно да криел тайната за своя вътрешен живот от външни очи, че ние знаем много малко факти от неговата биография.
Свети Николай желаел да се оттегли от света и в монашеско уединение, без да се отвлича от нищо, да служи на Бога с пост и молитва. Но Бог, познаващ човека по-добре, отколкото самият човек познава себе си, насочил Николай по друг път. Този път се заключавал в грижа за паството и живот сред развълнуваното от страсти многолюдие. Така подвижникът се лишил от външното уединение и бил принуден да търси уединение вътрешно. Да, към монашеския начин на живот са склонни твърде малко, но всеки трябва да защитава и възпитава своя вътрешен човек. Необходимо е всеки да намери време за уединение, мълчание и молитва, защото за човека заставането лице в лице пред Господа е източник на сила. А ние твърде често отместваме именно това главното на заден план.
На Бога винаги са отдавали първите плодове, то ест най-доброто. В по-широк смисъл – най-доброто време, сили… Ние пък отделяме понякога няколко сънни минути, за да застанем пред Бога. А после се чудим защо нямаме сили, защо живеем в такава суета, защо така тежко понасяме скърби и обиди…
Човек рядко схваща красотата и ценността на тайното добротворство. Той е склонен да пожертва извършеното от него незначително добро и да се лиши от бъдеща награда заради самореклама и заради това „тръбене пред себе си”, коeто Христос осъждал във фарисеите и лицемерите. В този смисъл образът на свети Николай е наистина уникален. Вършенето на добри дела тайно било, може да се каже, негова ярка особеност.
Освен това, тайната на известността и любовта към Николай Чудотворец е още и в това, че той помнел и на дело изпълнявал думите на Писанието: „По-блажено е да се дава, нежели да се взима”. И под даване тук съвсем не се подразбира само материални
ценности: вещи и пари. Можем да отдаваме време, сили, знания, грижа, молитва.
Колко много от това виждаме в образа на великия угодник Божи свети Николай, на което всички ние можем и трябва да подражаваме в нашия ежедневен живот. И този път започва с най-обикновени дела в кръга на нашето семейство. Нали именно тук, в семейството, има толкова много поводи да отдадем своето време, сила, грижа, молитва, пък още и да съумеем да не осъждаме, ако другият прави по-малко, да не се възгордяваме, да не се обиждаме… Да се опитаме да следваме свети Николай!