В името на Отца и Сина и Светия Дух! Заради нас се ражда Младенецът. Заради всеки от нас идва в света Господ. Идва по напълно удивителен начин. В малкия град се появява странно семейство – старец с бременна невеста. Те търсят къде да се приютят, а места нямало никъде. Намират само пещера, където подслонявали овце, – и там се ражда Небесният Цар, Владиката на Вселената, за Когото знаем, че нищо не знаем. Ние можем да говорим за Него само с такива думи: Той е безкраен, вечен, необятен. Невъзможно е да бъде описан с думи, невъзможно е да Го заключим в каквито да е форми, в каквито да е рамки. Той е безкраен, Той е всесилен, Той е всемогъщ, Той е вездесъщ. Той за човешкото съзнание е даже неопределим.
И ето оказва се, че за да бъде Бог достъпен за човека, му е нужно малко място. Той не търси за Себе Си нищо особено в нас, в този свят, на тази земя. Напротив, Той страни от величието, Той страни от важността, Той страни от тържеството. Той се оказва младенец, беззащитен и достъпен, чийто ръце и нозе са омотани с рождественски пелени.
Той е безсилен и не търси своето. Той не търси нищо, освен човека. Удивително колко малко място е нужно на Бога, за да се роди. Колко малко място му е нужно даже в проскомидията: Той става малко късче хляб, което ние приемаме, та Той в пълнота да ни изпълни със Себе Си и по съвършен начин да ни съедини със Себе Си.
Помислете над това – какво чудо е, каква е тази неизказана любов! А ние какво трябва да правим? Само да пристъпим към Него с желание да Го приемем, да Му отделим само малко, премалко местенце – и Той вече е заедно с нас.
Нека помним това и винаги да имаме в себе си това място, където в нас би могъл да се роди Христос.
Христос се ражда! Славете Го!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев