В името на Отца и Сина и Светия Дух! В днешният неделен ден, когато Църквата още продължава да празнува голямото събитие на Кръщението Господне, тя насочва нашето внимание към това събитие, а също към това, което последвало след него. В днешното неделно Евангелие от Матея ние чухме краткия евангелския разказ, в който се говори как Спасителят след Своето кръщение се преселил от Назарет в крайезерния град Капернаум. И в този град Той живял и повече време, така че този град бил за Него „свой град”. Символично е, че значителна част от събитията от новозаветната история отсега е свързана с Галилейското море и с хората, които там се трудели. Не е случайно, че голяма част от учениците на Спасителя била рибари. Това са хора, които живеели около Галилейското езеро, или, както понякога още го наричат, галилейското море, и се занимавали със своя прост древен занаят. Господ се поселил там и главното, което Той започнал да проповядва – това е темата за покаянието.
Господ започнал да учи хората на покаяние. Защо на покаянию? Нима няма нещо друго, което би било важно да доведе до Своите слушатели? Нерядко хора, възприемащие Евангелието от гледна с точка на хуманистичните ценности, считат, че главната идея на Христа Спасителя е проповедта за любовта, милосърдието, справедливосттта. Това, като правило, са хора, които говорят за важността на земния живот и възлагат прекомерно упование именно на този земен живот. Но Господ учил и призовавал хората към покаяние. Защо именно покаянието било главната тема в учението на Спасителя?
Господ говорил на хората съвсем за друго, а не за това, което те мислели и което било съдържание на техния живот. Кои били Неговите слушатели? Евреи, които изпитвали голямо влияние от езическата среда. И неслучайно жителите на Иерусалим, когато чули, че Спасителят е дошъл от Галилея, казвали: какво добро може да излезе от Галилея? Защо така пренебрежително се отнасяли те към галилейците?
Понеже те знаели, че там хората спазват лошо Закона, лошо спазват обредите, религиозните традиции, малко се молят, че те изпитват силнотое влияние на езическите роди, които живеели по тези места. Господ призовава към покаяние, та Неговите слушатели да отхвърлят своите представи за живота, представи, свързани с темата за езическите вярвания, лъжливите богове, суеверията, а също с култа към земния живот.
Евангелското повествование, което днес чухме, не е просто разказ от земния живот на Спасителя. Това е призив и към нас: покайте се! Тези думи са отправени към всеки от нас, към нашите сърца.
Ние считаме себе си за вярващи християни, говорим за разни добри неща, идваме в храма, молим се.. Но какво е главното съдържание на нашия живот? Да се вгледаме в своето сърце. И често се оказва, че Бог заема в нашето сърце нищожно малко място. Да видим към какво се стремим да се занимаваме в свободното си време. Появила е се свободна минута - и кой накъде го тегли? Децата, и не само те, ги тегли към игрите, най-често – към компютърните. Възрастните ги тегли към телевизора, някой го тегли към бутилката, някой се стреми просто да си полежи на леглото, или мисли как да похапне нещо вкусно.
Суетата на суетите – ето какво е често съдържанието на нашия живот. И затова въпросът за покаянието е актуален не само за тези слушатели на проповедта на Спасителя, на неговите съвременници, изпитващи силното влияние на езичеството. Мнозина от нас също в душата си са наполовина езичници или потребители. И затова темата за покаянието, темата за изменение на нашето сърце, за изменение на нашите ценности е важна и за всички нас.
Да даде Бог, скъпи братя и сестри, да претърпим вътрешна промена, та понятието „християнин” да бъде за нас свързано не само с носене на кръстче или посещение на храма, което ние често вършим със закъснение, нерегулярно, не навреме, а идвайки в храма - говорим, дърдорим. Да даде Бог да се изменим, за да бъдем християни по сърце, та Христос да заеме главното място в нашия живот, в нашата душа. А това е възможно само в този случай, ако ние изменим своето сърце, своя ум; ако отхвърлим старите ценности, празното прекарванена времето и действително пожелаем да бъдем християни не само по име, а на дело. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев