Днес на Божествената литургия ние с вас чухме евангелската притча за изцелението на десетте прокажени. След като болните оздравели, само един от тях се върнал при Христос, за да Му поблагодари за изцелението.
Христос попитал: „Нали десетима се очистиха? А где са деветте?”. В гласа на Господа нямало негодувание – той само изказал дълбоко съжаление, нали смисълът на Божественото вмешателство в нашия живот се състои не само в получаване на изцеление или някакви блага, а в съединение с Господа.
Участието на Бога в нашия живот може да изглежда различно. Понякога то изглежда като удовлетворяване на нашите житейски нужди. Обаче вярващите следва да помнят, че е нужно да подражават на благодарния самарянин, който получил не само изцеление, но и нещо несравнимо повече. Той чрез чудото познал Христос като истински Бог, като Богочовек, като въплътило Се Слово Божие.
Обръщайки се към Господа с молитвени прошения, ние трябва да помним,че има значение не само изпълнението на нашите желания, но и духовната връзка с Него.
За съжаление, по силата на своята паднала природа човек обикновено си спомня за Бога, когато се намира в нужда. Макар че би било много по-разумно да благодари на Бога за това, което има: за здравето, за благополучието, за мирното небе над главата и за много други блага, които ние обикновено не ценим. Ако пък се задълбочим в историята, тогава ще забележим, че преди половин век нашите предци не са имали всичко това, което имаме ние. Обаче ние не ценим това, което имаме. И забравяме, че в света има твърде много гладуващи, бездомни и болни.
Евангелският разказ за изцелението на десетте прокажени ни напомня за важността на духовната връзка с Господа. В крайна сметка вярващият, който благодари на Бога за здравето, благополучието и мирното небе над главата, с нищо не се отличава от вярващия, намиращ се в тежки обстоятелства и зовящ към Господа. Първото, разбира се, е по-добре, отколкото второто.
Евангелският разказ не само напомня за връзката с Бога, но и показва, че само малка част от хората благодарят на Господа за това, което Той им изпраща. Някаква част търпи скърби и бедствия – Господ ги праща, за да не забравяме за Него.
Трябва по-често да си припомняме евангелската притча за изцелението на прокажените.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев