Сърдечно поздравявам всички вас с големия празник – с Тържеството на Православието. Този празник бил установен, когато на мнозина им се струвало, че периодът на неуредици и разномислия, терзаещи Църквата Христова в продължение на столетия, e приключил, и Византийската империя влязла в силата си.
Както нерядко става, когато в църковните дела се намесва светската власт, държавните дейци започват да мислят със своите категории, пренебрегвайки Преданието и чувствата на вярващите хора. В свое време императорът и византийските власти приели, както им се струвало, единственото правилно решение и забранили иконопочитанието. А тъй като решението било прието от държавната власт, то придобило силата на закон, затова всеки, който отказвал да приeме така нареченото иконоборчество, ставал враг на светската власт.
Ние знаем до какво довело това опасно развитие на събитията. Светските сили, силите на държавната власт повдигнали открито гонение против тези, които почитали светите икони. И това било особено страшно, защото гонението било не от езичниците – то било от своите и, не за да изкоренят вярата, а уж с цел да укрепят вярата.
Всичко, което станало тогава във Византийската империя, е пример за това как не трябва да се действа вътре в Църквата. За това, че държавната власт не трябва да се намесва в това, в което тя е некомпетентна, защото властта преследва на първо място политически цели. Доколкото иконопочитанието противостояло на постигането на поставените политически цели, властта приела решение да се бори с иконите и много хора, запазили верността към Православието, били лишени от живот. И колко тежко е да осъзнаем, че гоненията били повдигнати от православни императори, от православни чиновници, от православната власт – уж в името на най-добри и възвишени цели!
Историята на иконоборчеството е важно свидетелство за това, че властта никога не трябва да нахлува в свещеното пространство на Църквата. И едновременно за това как не трябва да постъпва и църковната власт, подчинявайки се на решението на държавната власт, ако тези решения разрушават Църквата и нанасят колосална духовна вреда на вярващия народ.
Събитията от далечния VIII век отекнали като тежко ехо в по-нататъшната история на Църквата, но едновременно помогнали на църковните хора да осъзнаят, че никакви политически сили не трябва да господстват над вярващите, скланяйки ги към богоотстъпничество, към изпадане в ерес или в разкол. И днес, възпоменавайки тези събития, още и още веднъж да прославим Господа за непоколебимото мъжество на предишните поколения – не само на тези, които противостояли на иконоборчеството, но и на всички тези, които мъжествено съхранявали верността си към Църквата, без да не отиват към компромиси, нито към предателство, но в пълна степен съзнавайки, че ако спасението е над всичко, тогава няма такава сила, която би могла да откъсне искрено вярващия човек от верността към Христос.
Поучили се от тежкия исторически опит, нека пазим православната вяра, нека молим Господа никога да не се повтарят тежките времена, подобни на иконоборчеството или безбожието, застигнало нашия народ. Нека молим Господа Неговата милост винаги да пребивава с Църквата Му и с народа ни. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев