Скъпи братя и сестри! На празника Благовещение ние възпоменаваме велико събитие, послужило като начало за спасението на човешкия род, защото станало това, което е надхвърля човешкото разбиране, надхвърля всяко обяснение – въплъщението на Сина Божи.
Но за какво е било нужно на Архангел Гавриил да идва при Дева Мария с тази велика вест от Бога? За какво е било нужно да чака Нейното съгласие, изразило се в думите: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти”?
Това е много важен момент от евангелската история, който твърде често минава покрай нашето съзнание. Оказва се, че така Господ ни показва, че пази свободата, дарувана на човека при сътворението и представляваща една от чертите на образа Божи в него.
По такъв начин, по отношение към Пресвета Богородица, към тази най-велика от всички хора Праведница, Господ проявява Своето необикновено, непостижимо за нас човеколюбие: Той като че ли изпросва чрез Архангел Гавриил Нейното съгласие. И свободното послушание на Дева Мария, Нейната свободна любов към Господа стават необходимо звено в това велико дело на спасението на човечеството.
Размишлявайки за великото събитие на Благовещението, станало преди две хиляди години, ние трябва дълбоко да осмислим важността на великия дар на свободата, даден ни от Господа, и да се научим да се ползваме от него разумно.
Човешката свобода е богоподобно свойство на неговата душа. Това означава, че човек има такава свобода, която Сам Бог не може да отнеме! Тук става дума за духовната свобода, а не за тези външни свободи (политическа, социална и прочие), с които, за съжаление, твърде често свързва своята лична свобода съвременният човек. В резултат, забравяйки за духовната свобода, хората унищожават и убиват самите себе си, отсичайки от корен дървото на своя живот. Понеже външната свобода без духовната буквално развращава човека, особено неустойчивия.
Само духовната свобода е истинска свобода. А какво представлява тя? Тя е свобода от страстите. Никакви земни връзки и ограничения не могат да попречат на такава свобода.
Старецът Иоан (Крестьянкин), претърпял разпити и изтезания в затворите, лагер със строг режим, глад, непосилен труд в дърводобива, казвал: „Незнайно защо не помня нищо лошо. Само си спомням: небето отворено… В затвора имах истинска молитва… Лишили са те от храм – стани сам такъв”.
И така, златното съкровище е в нас самите! Свободата, към която се стреми човешката душа, е в нас. Трябва да отворим това ковчеже. Как? Застанали на пътя на самопринудата към живот според Евангелието.
Милосърдният Господ да укрепява всички нас по този път!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев