В името на Отца и Сина, и Светия Дух! Скъпи братя и сестри, поздравявам всички вас с четвъртата Неделя на Великия пост! В този ден Църквата възпоменава забележителния светец – Йоан Лествичник, монаха, отшелника, човека, който повече от шестдесет години от живота си посветил си на Бога, пребъдвал в пустинята, учейки се на най-важното в живота – опита на общението с Бога в молитвата, в ежедневния живот.
Деветнадесет години преподобни Йоан прекарал на планината Синай в манастира под наставничеството на опитен старец и четиридесет години после се подвизавал в пустинята, изпитвайки върху себе си примера как трябва да се разгори в сърцето в любов към Бога. И неслучайно през Великия пост ние празнуваме неговата памет. Именно Йоан Лествичник ни е разкрил в своите забележителни произведения духовния живот на човека. Неговото известно произведение „Лествица” ни предлага пътя за духовен напредък, за действено възхождане по стълбицата на добродетелите към Бога. Времето на поста е най-доброто време, за да видим себе си на тази духовна стълбица. Къде пребиваваме ние? В началото, може би, и в средата на тази стълбица, а изведнъж достигаме съвършенство и се приближаваме към нейния връх? Или просто само си даваме вид, храним се с лъжа и мислим, че се възкачваме духовно на Тавор?
И често действително става така: на човек му се струва, че той е достигнал пределите на всичко… Но в някакъв момент от мнимия връх той се свлича надолу и се оказва, че това не е било никакво възхождане, а е било само лъжовна човешка представа за духовния живот. И това възхождане не може да стане без вяра в Бога.
Неслучайно днешното евангелско четиво ни разказва за пример на такава вяра. Апостол и евангелист Марк отворил историческата страница на събитията, където Господ чрез чудо изцелява юноша, обладан от нечист дух. По свидетелството на апостол Марк, той се хвърлял в огън и вода и не бил способен за активен живот. Спасителят го изцелява. Но какво предшествало това чудо? Първо, преди това на планината Тавор станало Преображението на Господа, което видели тримата най-близки ученици – всички останали ученици останали долу. И времето, в което станало това събитие, било близко до Разпятието и Възкресението. Юношата бил доведен от бащата, загубил вече всякаква вяра и надежда – първо го довел при учениците, седящи в подножието на планината Тавор, за да изцелят сина му, нали Господ преди това дал на учениците власт да изгонват бесове и да изцеляват. Но те не смогнали да изцелят юношата: дали се побояли да извършат това, което вършел Учителят; дали, по-скоро, били маловерни. И когато Спасителят се спуснал от Тавор, бащата на болния се обърнал към Него и с някакъв упрек казал, че учениците Му нищо не могли да направят. Удивителни били ответните думи на Спасителя, отправени и към бащата, и към отрока, и към апостолите: „О роде неверен и маловерен! До кога ще бъда с вас?”
Можем само да си представим това: вече три години, откакто Спасителят вършел Своето служение, говорел, изцелявал, възкресявал, но хората не вярвали. Какво можело да се направи? С какво можело да се докаже на хората Божествената природа и призвание на Спасителя? И тогава Той казва: ако откриете в себе си дори малко вяра, всичко ще бъде възможно за вярващия. Бащата на болния отговаря: „Вярвам, Господи, но помогни на моето неверие!” Той не излъгал Спасителя, защото да излъжеш Бога е невъзможно: този човек казал това, което било на сърцето му. Той не е могъл да повярва с такава сила, с каквато било нужно да се вярва! И като доказателство за истинността на Божествената Си природа Спасителят изцелява този юноша… и като следствие Той говори за вярата: вярата е способна да свърши много; именно вярата и признаването в маловерие от страна на бащата на болния дали възможност на Спасителя да извърши чудото и изцелението.
А какво отношение има това евангелско събитие към нашите дни? Най-пряко. Минали са две хиляди години. И днес човек външно, с уста, твърди, че вярва, че той спазва всичко външно: пости, идва в храма и пали свещи, моли се, както може,… а вяра няма! Той се опитва лъжливо да обясни своето неверие и маловерие с някакви условия и причини. Често се случва човек да казва: „Да аз съм вярващ, не ходя на църква, но в душата си вярвам в Бога”. Такъв човек лъже! Който не идва в храма, не се причастява със Светите Христови Тайни, няма опита на молитвата и общението с Бога не може да бъде вярващ в душата си. Това е лъжа. Той не достига даже тази вяра, която имал бащата на болния юноша, признаващ се в маловерие! Ти по-добре моли Господа да помогне на твоето неверие, но не лъжи хората и Бога! Господ знае всяка твоя неправда.
Ние често очакваме чудо, но как може да го чакаме, когато нямаме вяра в Този, Който прави тези чудеса? Чудо може да стане само тогава, когато има вяра.
Свети Ефрем Сирин е произнесъл някога следните забележителни думи: „Там, където е вярата –- там е силата. Където няма вяра, там има немощ”. Ето отрокът бил немощен и обладан; неговата природа била пронизана от духа на злобата; тялото му не го слушало; той предизвиквал страх. И бил в немощ, защото липсвала вяра. Днес Господ отново чрез Божественото слово, отразено в Евангелието казва: „Нямате ли вяра, не ще бъдете силни”
Понякога общувайки с човек, физически немощен, ние казваме: „Каква сила има в него!” Външно той е слаб, на преклонна възраст, но голяма е силата на духа му!.. Струва си и ние да вървим по стъпките на такива хора, да укрепяваме силата на вярата си и да молим Господа да помогне на нашето маловерие.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев