Обединяваща тема на богослуженията през първите два дни на Страстната седмица е готовността на човешката душа да застане пред съда Христов.
За това Църквата, от една страна, напомня за изкупителната жертва на Спасителя, която е „съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън” (Ин. 12:31), а от друга – за неизбежността на Неговото Второ пришествие. При това в центъра на вниманието си остава човекът пред лицето на Бога, приел човешко естество и влязъл в живота заради спасението на всички хора. В храма нееднократно звучи алегорията за Страшния съд като за среща с Бога, която предстои на всеки човек: „Ето, Женихът идва в полунощ
и блажен е този раб, когото намери да бди”.
С тези напомняния Църквата ни навежда на мисълта за необходимостта да имаме постоянна вътрешна готовност за среща с Христос. В богослужебните текстове на Велики Понеделник и на Велики Вторник се представят нагледно разкриващите и илюстриращите тази мисъл евангелските притчи: за десетте девици, за десетте таланти, за безплодната смоковница.
Историята на безплодната смоковница в църковните песнопения посочва духовното безплодие. Както разяснява апостол Павел, „плодът на духа” се проявява в евангелската любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (вж. Гал. 5:22-23). Ако християнската душа не принася на Господа такъв род плодове, това значи, че човек остава пасивен в изпълнението на Божествения замисъл за него. В резултат може да настъпи духовна смърт, когато човек не е в състояние не само приживе да принесе духовни плодове, но и във вечността да застане пред Бога. Докато не сме изпаднали в такова плачевно състояние, Църквата ни призовава да избягваме „безплодието на смоковницата”, вниквайки в това евангелско предупреждение, „да не изсъхнем като нея”.
Чрез споменаването за смоковницата се прокарва скрит паралел между духовното състояние на възмутената тълпа, отрекла се от Христос, и първите хора, нарушили заповедта в рая. В църковните песнопения, от една страна, в един ред са поставени отпадналите от Бога прародители и отреклите се от Избавителя на богоизбрания народ. На езика на поетичните образи те са еднакво „голи” пред Господа, т. е. лишени от благодатна помощ, от Божия закрила. От друга страна, позналият своята голота Адам, се е препасал със смокинови листа. С това се подчертава връзката на лишаването от Божествения покров с безплодието на смоковницата, изразяващо се във вътрешното мъртвило на човешката душа, която не възраства във вършене на добро.
Главният урок, който в тези дни ни предлага Църквата – това е необходимостта от деен живот в Бога. Малко е просто да избягваме греха, като такъв, важно е да изпълним душата си с истинско, нелицемерно добро. Малко е да знаем Христовите заповеди, необходимо е да ги изпълняваме във всякакви обстоятелства, докато сме живи. Нужно е да възпитаваме своята душа в евангелски дух, вършейки съответстващи на него дела. Например, не просто да премълчим на зла дума, незаслужен укор, а още и от цялото си сърце да пожелаем на този, който ни е обидил добро, да се помолим за него и да му окажем подкрепа, ако се нуждае от помощ.
Духът на евангелската любов и незлобливост, възпитаван чрез старателно изпълнение на заповедите, е неразривно свързан с покаянието. Сам по себе си животът според Евангелието вече е покаяние, защото изисква от човека дълбока, искрена и честна преоценка на собствения живот. Същото може да се каже и за духовното възрастване, усъвършенстване в добродетелта. Нали всяко възхождане на ново ниво на духовното битие изисква от нас преразглеждане от позицията на Евангелието на това, с което сме живели по-рано, за да осъществим по-пълно в своя живот заповедта на Бога, Твореца и Изкупителя.
В последните дни преди Пасха Църквата особено ни призовава към търсене на смъртоносното дихание на греха в своята душа, което я лишава от плодовете на духа, към преразглеждане на своя живот от позицията на евангелското добротворство. Добре е, че у нас има покаяние, а значи и възможност да придобием в Христа безценното съцветие на евангелските добродетели.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев