Ние с вас чухме, скъпи братя и сестри, дванадесетте откъса от четирите канонични Евангелия, разказващи за последните часове, минути от живота на нашия Господ Иисус Христос: за това как Той бил осъден на смърт от Пилат Понтийски, как бил подложен на бичуване и поругаване, как вървял към Голгота, носейки Своя кръст, как бил разпнат и как умирал на кръста.
Преди Своите страдания (за това чухме в първото евангелско четиво) Господ говори на Своите ученици: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си” (Ин. 13:35); „Нова заповед ви давам, да любите един другиго” (Ин. 13:34); „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Ин. 15:13).
Делата на Господа никога не се разминавали с думите. Ако Той е казал нещо, всяко слово било подпечатано с Неговата кръв и с целия подвиг на Неговия живот. И когато Той говорел за жертвената любов, която прави човека способен да положи душата си за ближните, тогава Той говорел за тази любов, която Сам явил на кръста.
Христос умрял за всеки от нас и всеки от нас Той счита за Свой ближен. Всеки от нас е Негов син и Негова дъщеря, Негов брат и Негова сестра. И всички ние сме изкупени с Неговата Божествена кръв. Но неслучайно именно преди Своите страдания Христос говорил на учениците за това, че те са призвани да се обичат един друг с жертвена любов, която Той показал с подвига на Своя живот. И тези думи са отправени не само към Неговите ученици, но и към всеки от нас.
По какво хората ще узнаят, че ние сме ученици на Господа Иисуса Христа? Не само по това, че ревностно ще спазваме установленията на Църквата, ще посещаваме Божиите храмове, регулярно ще се изповядваме и причастяваме. Преди всичко, ще ни познаят по нашата любов, която сме призвани да проявяваме към ближните.
Всеки от нас може нещо да направи за ближния. Всеки има сега възможност да изпълнява заповедта, която Господ нарекъл нова и, която предполага, че нашата любов ще бъде не само взаимна, ответна, но че ние ще проявяваме любов към нашите ближни независимо от това как те се отнасят към нас. И прекрасен „тренировъчен полигон” за всеки от нас е семейството.
Нека в дните на Страстната седмица да четем Евангелието, да се вслушваме в думите на Господа Иисуса Христа и да се учим да живеем така, че думите ни да не се разминават с делата. Нека се учим да обичаме така, както Господ е възлюбил всеки от нас. И да започнем с нашите ближни, с нашите роднини – с тези, които се намират с нас под един покрив.
Ако имаме трудности и неразбирателство в отношенията с нашите ближни, тогава сега ни се предоставя шанс да излезем на ново ниво на общуване с тях. Ако в семейството някой ни обижда, у нас се появява възможност не само да претърпим обидата, но и отвърнем с любов, както Господ e заповядал: „Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата” (Мат. 5:39). И тези думи не следва да се възприемат само буквално – те могат да бъдат отнесени към всеки семеен конфликт. Ако с теб, християнина, постъпват несправедливо, ти винаги имаш възможност да не отговаряш злото със зло, на обидата с обида.
Нека в тези дни се учим да живеем така, както ни е заповядал Господ Иисус Христос. И четейки Евангелието, и слушайки това, за което Господ е учил, и каква цена Той е заплатил това учение, нека се стараем да подражаваме на нашия Господ Иисус Христос в Неговата безгранична любов. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев