Христос воскресе! „Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус”. В това песнопение има думи, които, на пръв поглед, могат да предизвикат недоумение. Ние уверено казваме, че сме видели Христовото Възкресение и в резултат на това се покланяме на Неговите Кръст и Възкресение. Но нали никой от нас, тук присъстващите, навярно не е видял със своите очи възкръсналия Христос! Не приемаме ли желаното за действително? Не. И аз сега ще се постарая да обясня, защо.
Човекът е устроен по такъв начин, че възприема околния свят не само с очите си. Ние още можем да виждаме със сърцето си. С нашите сърца можем да изпитваме страх, радост, любов. И се убеждаваме в нещо не само тогава, когато го видим с телесните си очи, но и тогава, когато го почувстваме със сърцето си.
Храмът Божи – това е място, където в сърцата ни се отварят вътрешните очи, където започваме да чувстваме и преживяваме това, за което свидетелстваме, като някакво лично събитие. И за християнина е много важно да умее да види с тези очи, да умее да почувства със своето сърце това, което става в Божия храм.
Ние знаем, че сърцето на човека може да бъде и сляпо, и зрящо. Словото Божие ни учи, че условието за общение с Бога, за среща с Него е сърдечната чистота: „Блажени чистите по сърце, защото те ще ще видят Бога” (Мат. 5:8). Ще видят с какво? Те ще почувстват със сърцето всяко Негово слово, то ще остави там следи. Всяка мисъл, всяка клетка на организма ще бъдат съгласни с това слово, и радост ще изпълни човешката душа и сърце.
Нека си зададем въпроса: а това не е ли илюзия? Не лъжем ли сами себе си? Но как може да се самозалъжем до такава степен, че да извършим тази постъпка, която извършил, например, великомъченикът Георги, чиято памет празнуваме? Нали животът – това е най-скъпото, което има човека, и доброволно да го отдадеш може само заради нещо, което е станало за тебе много по-голяма ценност, отколкото този земен живот. Сърцето на човека дотолкова ярко може да види Бога, дотолкова ясно чувства Неговото присъствие, че даже самият земен живот с всички негови радости и прелести става не по-скъп от тази истина и от това общение.
Трудно е да спорим с Евангелието и със словото Христово, защото във Вселената не е станало нищо по-добро от Неговото пришествие и общение с хората. Никой не е показал по-голяма любов към хората от Него, когато умрял на кръста и възкръснал от мъртвите. И всичко това във всички времена и поколения е докосвало, докосва и ще докосва човешкото сърце, ще оставя в него следи.
Когато хората, за които Христос е станал главното в живота, събрали се, произнасят „Като видяхме Христовото Възкресение”, те свидетелстват за някаква истина, благодарение на която техният живот се е променил. Ако ние сами сме се наговорили и измислили, че сме срещнали Христос, че в нашите сърца тази среща се е състояла, тогава, най-вероятно, всичко ще е само на думи. Но когато, за да бъде с Бога, човек променя своя живот, характер, привички, другояче започва да се отнася към хората, тази промяна не е за него илюзия, а нещо напълно сериозно. За него това е важна придобивка, която той не иска да губи. Именно затова човек променя своя живот и става друг, а когато трябва и го отдава, както великомъченикът и победоносец Георги.
В днешния празничен ден от цялата си душа желая сърцето на всеки от вас да почувства това, че ние никога да не се отказваме от труда и подвига, които са необходими, за да видим нещо със сърцето си. Когато човек се лени да се труди, да се подвизава, той сам се лишава от възможността да направи такава крачка, след която ще му стане ясно това, в което той по-рано се е съмнявал, защото той се приближил до Бога.
Да даде Бог у нас да се получи така, че на думите „Като видяхме Христовото Възкресение” да се отзове нашето сърце. За да разберем, че храмът е това място, където ние сме намерили тази истина, смогнали сме да я разберем и да я почувстваме. Та любовта към храма да се изразява не само в това да въздигаме стените му и да ги украсяваме, но и непременно да е свързана с промяна на нашия живот. Всеки от нас да се промени и да стане по-добър, да започне да обича повече, да се научи да свидетелства за вярата не само с думи, но и със своята усмивка, със своето благо слово, със своите отношения в ежедневния живот. Така е раснала и се е изграждала християнската община, в нея хората се променяли, те се преобразявали. Така тази вест е дошла и до нас в днешния ден, и ние трябва да се научим и сами да я приемаме, и да се научим да предаваме тази радост на бъдещите поколения.
Честит празник! Нека ви пази великомъченикът и победоносец Георги!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев