Христос воскресе! Когато всичко свършило и Господ възкръснал, учениците си спомнили и разбрали много неща, които по-рано не разбирали. Спомнили си и думите, които веднъж казал Господ: „Ще разруша този храм и в три дни ще го въздигна”. Спомнили си и разбрали, че това „Той говорил за храма на Тялото Си”. Да си припомним и ние по какъв повод са били казани тези думи.
Веднъж Господ дошъл на празника „и намери в храма продавачи на волове, овци и гълъби, и менячи на пари седнали”. Тогава Той „като направи бич от върви, изпъди из храма всички, също и овците и воловете; и парите на менячите разсипа, а масите им прекатури”..
Ние в нашия живот също виждаме множество примери на неподобаващо отношение към светинята, много нехайство и даже съзнателно кощунство. Не трябва ли и ние ето така, подобно на Господа, с бич да въведем порядък? Но ако ще се уподобяваме на Господа Иисуса, тогава да се уподобяваме във всичко.
Да се вгледаме какво е било до, и какво – след това събитие. Едва приближил се до Йерусалим, Господ, „заплака за него и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти, понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред, и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен” (Лк.19:41- 44).
После, когато Господ вече очистил храма, пристъпили книжници и попитали: „С каква личба ще ни докажеш, че имаш власт тъй да постъпваш?” Господ отговорил: „Разрушете тоя храм, и в три дни ще го въздигна”.
И ако Небесният Учител счел за Свой дълг да се обяснява, тогава и ученикът, желаещ да подражава на Неговата ревност, също би трябвало да е готов да отговаря.
Ето ти си взел в ръцете бич, за да накажеш нечестивите. Но плакал ли си ти, подобно на Господа, за страшните бедствия, които те са приготвили за себе си и в този, и в бъдещия живот? И готов ли си да се предадеш заради тях, както Господ, на поругание и разрушение на храма на своето тяло?
Боя се, че след тези въпроси всички ние ще се окажем в положението на тези иудеи, на които Господ отговорил, посочвайки изобличаваната от тях грешница: „който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея” (Ин.8:7). И на нас също ще се наложи, хвърляйки бичовете, „да се разотиваме един след друг, начевайки от по-старите”, т. е. тези, които са по-умни, и до „последните” (Ин. 8:9).
А вече третият въпрос окончателно ще разпръсне на прах нашата самоувереност: а ще смогнеш ли ти, подобно на Господа, отново да въздигнеш разрушения храм на своето тяло? Не, бичът не е за нашите ръце, а за нашите грешни гърбове. Това е ясно.
Но защо Църквата ни напомня за това именно сега, в пасхалната седмица, когато е настъпило време за радост и утешение?
А ето, в това, което днес прочетохме, има и голяма утеха за нас: понеже не за самия бич ни напомня Църквата, защо да ни напомня за него, когато този бич, т. е. страданията и скърбите, винаги са върху нас, и пред нас. Църквата ни утешава, показвайки, в Чия ръка е този бич. В ръката на Този, Който не само плакал за нашите грехове, не само предал Себе Си заради нас, но и чудесно се въздигнал от мъртвите. Ето Кой стои над всичко, и в Чиято ръка са всички и всичко.
Нима може от тази ръка да излезе нещо зло, нещо несъвършено, нещо неразумно? Колко често ние сме скърбяли, кога се е случвало нещастие, идвала беда, а нали Сам Господ със Своята могъща любяща ръка ни е отблъснал от края на адската бездна.
И затова днес, прославяйки Възкресение Христово, ние с особено чувство произнасяме думите на молитвата Господня: „да будет воля Твоя яко на небеси, и на земли”. И с особена радост приемаме и прославяме тази Негова спасителна власт над нас. «Слава Воскресению Твоему, Христе, слава Царствию Твоему, слава смотрению Твоему, Едине Человеколюбче!»
Превод: Иконом Йоан Карамихалев