На 11 май празнуваме паметта на светите Кирил и Методий, само просветителското служение на които било велико чудо. Благодарение на мисионерския подвиг на братята цели народи се отказали от езичеството и суеверията и приели християнството. Подобно на апостолите те разнесли учението на Христа, разпръсквайки семената на православната вяра сред славянските народи.
В една проповед е невъзможно да се опише целия велик и удивителен по своята новост учителски подвиг, извършен от тези свети братя. Главното, което винаги е нужно да помним, това е, че апостолското и просветителското служение на светите Кирил и Методий донесло на хората, заради които те се трудили, неизмерима полза и изменило живота на тези хора.
Когато си припомняме всички трудове, извършени от равноапостолните Методий и Кирил, ние виждаме как охотно са се захващали за всяко дело, поръчено им от Господа и Църквата. Въпреки трудностите, преследванията и гоненията, на които били подложени, те били изключително предани на своето просветителско служение. След смъртта на брат му и след неговото затворничество свети Методий даже не помислил да се оттегли от света и да се върне в манастира. До последния си ден и Кирил, и Методий били изпълнени с решимост да следват наставлението, което Иисус Христос дал на Църквата в Смирна: „Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота” (Откр. 2:10).
Житието и служението на светите Кирил и Методий е забележителен урок за всеки от нас. Каквото и да е предназначение да сме получили от Господа в нашия живот, ние трябва да го изпълняваме до самия край, независимо от това с какви препятствия или изкушения можем да се сблъскаме. Не трябва да се предаваме при първата трудност! Студентът трябва да завърши учението си. Съпругите трябва да бъдат верни и предани един на друг през целия си живот. Ние трябва да завършваме своята работа в храма, обществената работа или работата, свързана с нашата професия. Но, преди всичко, през целия си живот ние, християните, трябва да се учим и трудим духовно. Това е този труд, който трябва да вършим, даже ако не сме в състояние да видим удивителните резултати, които би ни се искало да постигнем. Ние се трудим духовно, та всеки от нас да може да се обърне към Господа: «Отче! … свърших делото,що ми бе дал да изпълня” (Ин. 17: 4). И с цялото си сърце почувствали увереност в това, знаейки, че сме се борили и всичко преодолели, ние можем да намерим покой и да изминем целия свой път към Христа.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев