Христос вървял с учениците из Йерусалим и видял човека, сляп по рождение. На въпроса на учениците за чии грехове той е наказан, Иисус отговорил: „За да се явят делата Божии върху му… Докле съм в света, светлина съм на света” (Ин. 9:3; 5). Като казал това, Той плюл на земята, направил калчица (кашица от земя и слюнка) и помазал с калчицата очите на слепия, и му заповядал да се умие в къпалнята Силоам. Човекът тръгнал и се върнал зрящ.
Завели прогледналия при фарисеите и възникнал спор за това кой могъл да сътвори това чудо. Фарисеите се възмущавали, че е извършено в свещен ден – в събота. Изцеленият казал, че го е извършил пророк, фарисеите пък, неповярвали, започнали да питат неговите родители, но те се побояли да кажат, че това е сторил Иисус Христос. Тогава втори път попитали фарисеите изцеления как е станал зрящ. Те твърдели, че чудото не е от Бога, тъй като е извършено в събота. Прогледналият пък човек им казал в отговор: „Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша... Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо” (Ин. 9, 31; 33). Затова го изпъдили.
Иисус, намирайки го, попитал: „Вярваш ли в Сина Божи?” Той пък отговорил: „Вярвам, Господи” и Му се поклонил. Иисус Сам пристъпил към слепия. Той не чакал неговата молба, но, виждайки страдащ човек, не можел да отмине. Слепецът по рождение бил обречен на нищета, хората по това време живеели бедно, тъй като страната плащала големи данъци на окупаторите. Затова животът на слепия бил тежък.
Какво пък означават думите на Христа, че чрез слепия се явили делата Божии? Той казал: „Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи” (Ин. 9:3-4). Тези думи свидетелстват, че Христос бил пратен от Отца, за да донесе светлина на хората, да помага на обезправените, да изцелява немощните. Чудото, извършено на улицата сред множество хора, показва могъществото на Господа, показва любовта Му към хората и призовава хората към вярата в техния Създател. Чудото – това е знамение на спасителната сила и спасителната любов на Бога в Христа. Именно затова в съшото време то е призив към вярата. Чудото трябва да помогне да повярва и на този, с когото то е станало, и на този, който е бил негов свидетел. Блажени Августин е писал: „Чудесата, извършени от нашия Господ Иисус Христос, това са дела Божии, които учат човешкият дух да постига Бога чрез видимото”. Христос е казал: „Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците” (Ин.10:9-11).
Чудото на спасението на слепия, когото познавали всички жители на града, разбира се, заставило мнозина да устремят душата си към Бога, посяло в сърцата им семената на вярата. Така, не само с думи, но и с дела на спасение Христос събирал Своето стадо.
Ние с вас считаме себе си за християни. Слушайки Евангелието, ние укрепваме във вярата. Но не остава ли нашата вяра като съкровище, скрито вътре в нас, като скъпоценност в стоманен сейф? Апостол Иаков казва: „Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата?... Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят. Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва?” (Иак. 2, 14; 19-20).
Размишлявайки над чутите думи от Евангелието, ние отново и отново се убеждаваме, че те се отнасят и към нас, живеещите днес.Може да сме кръстени и получили благодатта на Светия Дух при миропомазването, но крепка ли е нашата вяра? Заобикалящият ни свят ни заслепява с преследването на земни блага: пари, развлечения, скъпи дрехи, автомобили и храна. Ние ставаме слепи към чуждата мъка и страдания. Сменили нетленното с тленно, ние преставаме да виждаме хармонията и красотата на природата – творението на Бога и да виждаме тези чудеса, които Бог върши ежедневно. Преставаме да виждаме в заобикалящите ни хора свои братя и сестри. Заслепяването и несправедливостта въвеждат както силните хора, така и слабите в изкушение да грешат против любовта.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев