Скъпи братя и сестри! Христос Спасителят възкръснал в тишина, не пред хорските очи. Никой не е видял Неговото Възкресение. А пък Господ се възнася пред очите на Своите ученици. И това не е случайно…
Възнесението е завършващата точка на земния подвиг на Спасителя и видимо откриване на Небето като Царство Божие за всеки човек. Ако Възкресение Христово означава победа над смъртта и всеобщо възкресение на всички, то Възнесение Господне свидетелства за друга духовна истина, отнасяща се до нашето спасение. Възнесението предвъзвестява нашето приобщаване към Божество.
Но как става това приобщаване? Пътят, по който ние възхождаме на небето, е Сам Христос. Без съединение с Него е невъзможно никакво блаженство. Ето защо именно Христос става цел на християнския живот.
За съжаление, тази истина често се забравя от нас, защото нашият ум се разсейва в този свят, разсейва се даже в църква. Ние забравяме, че в основата, в сърцевината на всички наши действия, желания, мисли трябва да бъде Христос. Той е главната цел, която трябва да преследваме навсякъде и във всичко. И във връзка с това ми се иска да обърна внимание на един интересен факт. Думата „грях” (на гръцки „амарти”) дословно означава „пропускане на целта”.
Оттук става ясно, че в широк смисъл грехът е всяко отклоняване на нашия ум, сърце, воля от Христа. Много наши добри дела, външно изглеждащи добри, могат да се окажат не такива на практика, ако се вършат не заради Христа, ако не са устремени към Него.
И така, на този голям празник всички ние преди всичко трябва сериозно да се замислим над това, че вечността започва за нас още тук, на земята. То ест още тук, на земята, трябва да започне възнасянето на нашата душа към Бога.
А кога става това? Нашата душа се възнася към Бога в молитва, в приемането на Светите Тайни, при изпълнение на Божиите заповеди с мисъл за Христа… Но ако ние не правим това, ако нашият живот става набор от правила, в който липсва свързващия център – Христос, нашите усилия са напразни.
И твърде често ние сами чувстваме, че нещо не ни достига: вършим сякаш всичко, както трябва, но душата като че ли е мъртва… Това е, защото сме загубили най-главното, загубили сме центростремителното движение към Христос.
И ето на празника Възнесение е необходимо особено да се замислим за това, че християнският живот за свой център трябва да има Спасителя. Ако това го няма, тогава всичко, което бихме направили (по-видимо, по-добро, по-разумно, по-благочестиво) става напразно, защото не е устремено към главното – към Христос. То е устремено към нещо друго, към някакви свои собствени представи, желания. А движението към Христос с отричането на своите собствени желания, стремежи, искания всъщност липсва.
Господ да спаси всички нас от това заблуждение!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев