В Православието няма мъртви, защото в Евангелието е казано: „Бог не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи” (Лк 20:38). Затова е много важно да бъдем готови за прехода от временния живот към вечността, за да стане тя за нас вечно блаженство, а не вечно умиране в адски мъки. Зависи от това с какво ще изпълним сърцето си днес. Светите отци предупреждават да не прилепяме сърцето си към нищо земно, защото тежко ще се разделим с това и даже след смъртта душата не ще има покой, подменяйки Царството Небесно със земни бързо преходни блага. Апостолът казва: „от когото някой бъде победен, от него бива и поробен (2 Петр. 2:19). Царството Божие ще наследят покорилите се на Истината, а не робите на тлението.
Преподобни Макарий Велики казва, че за човека, истински стремящ се към вечния живот, е необходимо да бъде по-високо от всичко, което е в този свят, да престъпи всяка земна слава и да възлюби само небесната Христова слава.
Но поради човешка немощ далеч не всички могат да водят такъв висок духовен живот. Някой има повече решимост за вътрешен подвиг, някой – по-малко. И Светата Църква е установила особени дни за помен на починалите, та със съборната молитва да помогне на преселилите се в другия свят, да покрият това, което те не са смогнали, или не са успели да направят във временния живот за спасение на своята душа.
Апостолът призовава: „Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов” (Гал 6:2). Ние трябва да изпълняваме това наставление не само по отношение на живите, но и по отношение на починалите. Нали временният живот и вечният представляват сами по себе си сякаш два скачени съда. Когато ние наливаме вода в единия, тя се прелива и в другия. Затова нашата молитва, възнасяна за починалите, е за тях велико благодеяние.
Дните за помен на починалите принасят голяма полза и за нас, помагайки да не забравяме за смъртта, за която Словото Божие казва: „Във всичките си работи помни за твоя край, и вовеки не ще съгрешиш” (Сир 7:39). Паметта за смъртта повече от всички други средства учи човека на отговорност за своите постъпки, показвайки ги в светлината на вечното въздаяние.
Имайки памет за смъртта, нека принуждаваме себе си винаги да постъпваме като православни, не е важно ще се намерят ли свидетели на нашите постъпки или не, защото знаем, че край нас са Ангелът Пазител и падналите демони, наблюдавайки всички наши действия, думи. Ангелите Пазители ще се стараят да ни оправдаят, представяйки на Съда нашите добри дела, извършени тайно, а демоните – да ни обвинят, представяйки дела греховни, срамни.
Затова, когато си мислим: „Ще направя това и това, все едно никой няма да види” – ние жестоко се мамим. Всичко вижда и всичко знае нашата съвест, колкото и да се опитваме да заглушим с благовидни оправдания неблаговидните постъпки. При изхода пък на душата от тялото всички тези спомени нахлуват в нас заедно с горчиви съжаления, че не сме се вслушвали в гласа на съвестта, но тогава ще бъде вече късно. Да се постараем, скъпи братя и сестри, дните на нашия живот да преминават така, че да не се срамуваме на Страшния съд Христов. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев